Флоренция

Флоренция Firenze
— град —
Флоренция 43.771389, 11.254167 Флоренция
Страна	Италия
Регион	Тоскана
Провинция	Флоренция
Площ	102,32 km²
Надм. височина	50 m
Население	362 742 души (2023) 3545 души/km²
Кмет	Дарио Нардела
Пощенски код	50100, 50121–50145
Телефонен код	055
МПС код	FI
Официален сайт	www.comune.fi.it
Флоренция в Общомедия

Флоренция (на италиански: Firenze [fiˈrɛntse] ; през Средновековието и в поетическия език Fiorenza) е италианска община с население от 362 742 души (към 1 януари 2023 г.), столица на регион Тоскана и на едноименния метрополен град. Това е първата община в региона по население и център на Метрополен район Флоренция-Прато-Пистоя.

През Средновековието е много важен художествен, културен, търговски, политически, икономически и финансов център. От 1569 до 1859 г. е столица на Велико херцогство Тоскана, което с управлението на семействата Медичи и Лотаринги се превръща в една от най-богатите и модерни държави в Италия. Различните политически превратности, финансовата и търговска мощ и влиянията във всяка област на културата превръщат града в основен кръстопът на италианската и европейската история. През 1865 г. Флоренция е провъзгласена за столица на Кралство Италия (втората след Торино), запазвайки този статут до 1871 г. – годината, която бележи края на Рисорджименто и превръщането на Рим в столица.

Важен университетски център и от 1982 г. обект на Световното културно наследство на ЮНЕСКО с историческия си център, градът се счита за място на произход на Ренесанса – осъзнаването на нова модерна ера след Средновековието и период на промяна и културно и научно възраждане, и на италианския език благодарение на флорентинския народен език, използван в литературата. През 1986 г. е обявен за Европейска столица на културата.

Той е всеобщо признат като една от световните столици на изкуството и архитектурата, както и много посещавана международна туристическа дестинация благодарение на многобройните си паметници и музеи. С неоценима стойност са художествените, литературни и научни наследства на някои от неговите знаменити граждани, истински гении от миналото, като Данте, Петрарка и Бокачо в областта на литературата, Джото, Брунелески, Донатело, Ботичели, Леонардо да Винчи и Микеланджело във фигуративното изкуство, Лоренцо де Медичи и Николо Макиавели в политическите науки, Америго Веспучи и Галилео Галилей в географските, астрономическите и физическите науки.

География

Флоренция е разположена на живописно място, в центъра на голям амфитеатрален басейн в югоизточния край на равнината Флоренция-Прато-Пистоя, близо до първите хълмове на Тоскано-Емилианските Апенини, заобиколена от очарователните глинени хълмове на Черчина, точно над квартал „Рифреди“ и болница „Кареджи“ на север, от хълмовете на Фиезоле на североизток, Сетиняно на изток и от Арчетри, Поджо Империале и Белозгуардо на юг. Равнината, където се намира градът, се пресича от река Арно (самият град разделя разпростирането си между долините Горно Валдарно и Долно Валдарно) и от по-малки водни пътища като Муньоне, Терцоле и река Греве.

Панорама на Флоренция

Метрополният район Флоренция-Прато-Пистоя, създаден от Регионалния съвет на Тоскана на 29 март 2000 г., включва изцяло трите провинции с население от близо 2 млн. жители. Равнинните райони на метрополния район представляват силно антропизирана среда с наличието на големи индустриални и търговски зони, където естествените пространства са ограничени. Хълмистите райони имат селскостопанско и жилищно предназначение от векове, като първоначалните гори са силно намалени, особено в районите на юг и изток от града. В равнината има неурбанизирани влажни зони в района западно от града по поречието на река Арно.

История

Праистория и Античност

Флорентинската равнина и околните хълмове са обитавани от праисторически времена, както свидетелстват археологическите находки в района.

Историческо развитие на градското устройство на Флоренция от I до XVIII век

Първото стабилно селище е наколно, построено около XIX век пр. н. е. от етруските през периода Виланова близо до брода на река Арно, в центъра на плодородна равнина. Около 150 г. пр. н. е. етруските от близкия Висул (днешен Фиезоле), разположен високо на хълма, основават сателитно селище близо до река Арно, за да използват наличието на водния път, и построяват първия мост там.

Още в етруската епоха градът е наричан с името Florentia на латински – език, който се установява в района. Florentia е благопожелателно название: „да процъфтяваш“, „проспериращ град“. Този произход на думата е потвърден от Академия дела Круска.

След Съюзническата война етруският Висул получава римско гражданство, приемайки латинското име Fæsule; вероятно през 59 г. пр. н. е., благодарение на Lex Julia, а във Florentia е създадена колония за армейски ветерани, заобиколена от стени, с типичен правоъгълен план и с централен площад (форум), където се пресичат главните улици (кардо и декуманус). С това градът получава административна автономия от Фиезоле.

Седалище на епископска епархия още през IV век, градът е определен като Municipium splendidissimum и от времето на император Адриан е свързан с Рим чрез Виа Касия. При Диоклециан е издигнат до Corrector Italiae (столицата на Етрурия и Умбрия) и след това преминава през периоди на византийско, остготско, лангобардско и франкско господство, по време на които населението понякога пада до няколко хиляди души.

Средновековие

Започвайки от X век градът се развива и от 1115 г. става автономна комуна.

Камбанарията, катедралата и баптистерият на Флоренция

През XIII век е разделен от вътрешната борба между гибелините, поддръжници на императора на Свещената Римска империя, и гвелфите в полза на папата. След различни събития гвелфите печелят (в т. нар. „Битка при Коле“, 17 юни 1269 г.), но скоро се разделят вътрешно на бели и черни: самият Данте Алигиери се присъединява към фракцията на белите и претърпява принудително изгнание с тях.

Вътрешнополитическият конфликт не попречва на града да се развие, за да стане един от най-могъщите и проспериращи в Европа, подпомогнат от собствената си златна валута – флоринът (въведен през 1252 г.), от упадъка на съперника си Пиза (победен от Генуа през 1284 г. и закупен от Флоренция през 1406 г.) и от търговската си мощ, произтичаща от антиаристократична конституция, т. нар. „Съдебни наредби“ на Джано Дела Бела (1293 г.). Териториалното разширение включва и Романя и достига до портите на Форли в началото на XV век).

С приблизително население от 80 000 души преди Черната смърт от 1348 г. (непосредствено след Венеция и точно преди Милано и Болоня), от което около 25 000 души се трудят във вълнената индустрия. Въ̀лната и коприната осигуряват голяма част от приходите на града.

През 1378 г. Флоренция е сцена на бунта на Чомпи срещу олигархичното управление на града. След репресиите и преди всичко след раждането на данъчна система, която за първи път има прогресивно въздействие върху доходите (чрез Флорентинския поземлен регистър от 1427 г.), градът попада под олигархичното господство на някои семейства: първо Албици (1382 – 1434 г.), след това Медичите.

Ренесанс

Дворец Барджело (интериор)

Въпреки упадъка на републиканската свобода Флоренция вероятно преживява най-благоприятната си епоха под господството, или по-скоро Синьорията на Медичите. Чрез меценатство фамилията придобива обществено благоразположение, което е от решаващо значение в някои критични моменти като заговора на Паци (1478 г.), както и трайна слава през вековете, която позволява на града да концентрира и развие завиден брой таланти, събирайки най-добрите художници, писатели, хуманисти и философи от онова време: между другото хуманистите Джовани Пико дела Мирандола, Анджело Полициано, Марсилио Фичино и Кристофоро Ландино, художниците Фра Анджелико, Филипо Липи, Сандро Ботичели, Доменико Гирландайо и Перуджино, скулпторите Андреа дел Верокио и младият Микеланджело Буонароти.

Лоренцо Великолепни

От 1400 г. Козимо де Медичи задкулисно, но реално контролира града. Властта му произтича от подкрепата и сътрудничеството с новите емигранти. Фактът, че по това време Медичите са банкери на папата, също подпомага разрастването на тяхната власт. Козимо е наследен от сина си Пиеро ди Козимо де Медичи, който през 1469 г. е наследен от внука на Козимо – Лоренцо Великолепни. Той е голям покровител на изкуствата, възлага работи на Микеланджело, Леонардо да Винчи и Ботичели. През XV век във Флоренция работят също Брунелески, Мазачо, Донатело, Алберти, Гирландайо и много други. След смъртта на Лоренцо Великолепни през 1492 г. и заточението на сина му Пиеро през 1494 г. първият период от управлението на Медичите завършва с възстановяването на републиканското управление.

Флоренция е известна като люлката на Ренесанса – термин, въведен от тосканеца Джорджо Вазари. Това е период на голям новаторски кипеж, който, възстановявайки моделите на древната епоха, насърчавани от хуманистичните изследвания, води до преодоляване на някои схеми, разработени през Средновековието, поставяйки човека като индивид в центъра на философската вселена и насърчавайки художествена продукция, характеризираща се с композиционна и пространствена яснота, премерена елегантност и трезвост, която има огромно влияние върху развитието на европейското изкуство. Сред основните постижения на това обновление можем да изброим откриването на метода на перспектива, използван от Филипо Брунелески около 1416 г.; раждането на техниката на стиачато на Донатело и непретенциозната картина на Мазачо в Параклис „Бранкачи“, раждането на светлинната живопис и първите намеци за въздушна перспектива, предаването на знания в работилниците чрез основно изучаване на рисунката, едновременното присъствие на трима абсолютни гении в началото на XVI век: Леонардо да Винчи, Микеланджело Буонароти и Рафаело. Благодарение на брилянтната политика на Лоренцо де Медичи художниците стават посланици на предполагаемото културно превъзходство на града, облъчвайки с новия стил големите италиански и след това европейски дворове.

Ново време

Понте Векио видян от Галерия „Уфици“

Първият период на управление на Медичите завършва със завръщането на републиканското управление, повлияно от ученията на радикалния доминикански приор Джироламо Савонарола (екзекутиран през 1498 г.), в чиито думи често намираме аргументи – предмет на религиозни противоречия през следващите векове. Събитията от онези години водят до промяна на вековната система, основана на управленията на консули и подести. Друга важна фигура е Николо Макиавели, чиито указания за управлението на Флоренция от силна фигура често се тълкуват като легитимиране на сложните и дори злоупотреби на политиците.

На 16 май 1527 г. флорентинците отново свалят Медичите – върнати на власт от испанците през 1512 г., и възстановяват републиката. Този период на политическа и религиозна несигурност донася със себе си сериозни социални проблеми и нарушаване на баланса, който също е в основата на художественото производство: още в началото на XVI век във Флоренция се развива нов стил, който тогава се определя като Маниеризъм.

Галерия „Уфици“

Върнати на мястото си за втори път през 1530 г., с подкрепата както на папата, така и на императора, Медичите стават наследствени херцози на Флоренция през 1532 г. През 1555 г. с армия, сформирана от испанските и германските съюзници, Медичите побеждават Сиена в битката при Сканагало и след това, през 1559 г., получават, с декрет на мира от Като-Камбрези, цялата територия на Сиенската република с изключение на крайбрежието на Марема, което впоследствие формира Държавата на президиите, под испански контрол чрез вицекраля на Неапол. Козимо държи управлението на две държави: „Старата“ държава Флоренция и Нова държава Сиена (Сиенско херцогство) – и двете автономни херцогства, разделени в политически и институционални структури, но обединени в едно лице на суверена. Тази двусмислена ситуация е разрешена на 27 август 1569 г., когато Козимо получава титлата на велик херцог на Тоскана от папа Пий V, което показва власт както над Сиенското херцогство, така и над Флоренция.

Фонтанът на Нептун

През XVII век градът достига своя максимален блясък в областта на науката. Между 1654 и 1670 г. той е един от първите градове в света, които се появяват в областта на метеорологията благодарение на метеорологичната станция на Флоренция Манастир на ангелите, разположена в едноименната структура на манастира. Точно в същия този период във Флоренция възниква Академия дел Чименто, което дава допълнителен тласък на експериментите в научната област.

През вековете Флоренция достига до управлението на цяла Тоскана с изключение на Република Лука, която остава независима и суверенна до XVIII век (с пристигането в Италия на Наполеон Бонапарт, който прекарва седем години от живота си там) и на Херцогство Маса и Княжество Карара, независимо до 1829 г., когато е погълнато от Херцогство Модена. Великото херцогство първо става Кралство Етрурия и след това е директно включено във френската територия. Наполеоновото разграбване на Тоскана датира от този период. Изчезването на династията на Медичите и възкачването през 1737 г. на Франц Стефан, херцог на Лотарингия и съпруг на Мария Терезия Австрийска, довеждат до включването на Тоскана в териториите на хабсбургската сфера на влияние. Великият херцог Петър Леополд на 30 ноември 1786 г. обнародва новия наказателен кодекс, благодарение на който за първи път в историята на съвременните държави а премахнати смъртното наказание и изтезанията.

Съвременна епоха

Планът на Поджи (1865), който препроектира града, който става столица на Италия, конфигурирайки последващото му градско развитие въз основа на модела на Жорж-Йожен Осман в Париж.

Велико херцогство Тоскана е присъединено към Кралство Сардиния през 1859 г. чрез плебисцит, малко преди раждането на Кралство Италия през 1861 г.

Флоренция поема мястото на Торино като столица на Италия през 1865 г. по искане на Наполеон III съгласно Септемврийската конвенция, докато тази роля не е прехвърлена на Рим през 1871 г., след като папският град е анексиран от Кралство Италия. С недостатъчно пространство и градска форма, все още свързана със Средновековието, Флоренция е засегната от поредица от преустройства, които придават на града по-модерен облик, но за съжаление виждат непоправимата загуба на много важни исторически сгради и цели квартали като този на Стария пазар.

На 18 май 1895 г. става най-силното земетресение, регистрирано някога в града, със сериозни щети и на монументални сгради.

През XIX век населението на Флоренция се удвоява, а след това се утроява през XX век с растежа на туризма, търговията, финансовите услуги и индустрията.

По време на Втората световна война градът е окупиран от германците за една година (1943 – 1944). В края на юли и началото на август 1944 г. войските на новозеландската армия (2-ра новозеландска дивизия), освобождаващи Тоскана, удрят хълмовете Пиан дей Чери, надвиснали над града. След много дни на енергични битки на германците, новозеландците принуждават врага да се оттегли, след като претърпяват големи щети, като разрушаване на мостове (с изключение на Понте Векио) и на къщи от мините на бягащите германци. Флоренция е сред градовете, наградени за военна доблест в освободителната война, защото е наградена със Златен медал за военна храброст за жертвите на населението и за активността му в партизанската борба през Втората световна война. Градът и неговите културни паметници са спасени от разрушение и разграбване благодарение на намесата на германския консул Герхард Волф. Войниците на съюзниците са погребани в гробища извън града (Американското гробище е на около 9 km южно от града), британските войници са погребани на няколко километра източно от северния бряг на река Арно.

Калните ангели в Уфици

Катастрофално е наводнението на 4 ноември 1966 г. Няма предупреждение от властите, които знаят, че вълната приижда, с изключение на телефонно обаждане до бижутерите на моста Понте Векио. В голяма част от центъра нахлуват водите на река Арно, като яростта им причинява някои жертви и причини огромни опустошения, нахлувайки в църкви, дворци и музеи, също непоправимо унищожавайки архиви, произведения на изкуството и много ценни томове. Тази огромна драма е преживяна от света с уникално участие, което скоро довежда до невероятна надпревара за солидарност, която вижда раждането на известните кални ангели – млади хора отвсякъде, които работят в трудната работа по възстановяване на съкровища, повредени произведения на изкуството. След наводнението във Флоренция са разработени новаторски техники за възстановяване, които оттогава я превръщат в център за върхови постижения в този сектор от световно значение.

Символи

Стентерело е традиционната маска на Флоренция. Известна като единствената маска на флорентинския карнавал и театър, според свидетелствата на Пелегрино Артузи и Пиро Мария Габриели, тя е и последната маска на древната Комедия дел арте.

Символът на герба и на знамето е лилията на Флоренция – символ на града от XI век. Днес лилията е червена на бял фон, въпреки че в древността цветовете са били обърнати именно според белия цвят на ириса Iris florentina. Настоящите цветове датират от 1251 г., когато гибелините, в изгнание от Флоренция, продължават да парадират със символа на Флоренция като свой собствен. Тогава гвелфите, които контролират Флоренция, се разграничават от противниците си, като преобръщат цветовете, които са останали до днес. Традиционният флорентински символ е атакуван през 1809 г. от Наполеон Бонапарт, който с декрет се опитва да наложи нов символ за Флоренция: цъфтящо растение лилия върху зелена морава и сребърен фон, увенчан с червена лента и три златни пчели (символ, посветен до големите градове на Наполеоновата империя). Флорентинското несъгласие не довежда до последващи действия по указа.

В традицията на Комедия дел арте маската, която символизира Флоренция, е Стентерело.

Административно деление

Историческо деление

Исторически флорентински футбол

Смята се, че през Средновековието кварталите получават името си от градските порти, които ги ограничават: Дуомо, Санта Мария, Сан Пиеро и Сан Панкрацио. С новите стени от XII век градът е разделен на следните квартали: Олтрарно, Сан Пиеро ин Скераджо, Борго дей Санти Апостоли, Сан Панкрацио, Порта дел Дуомо и Сан Пиеро.

Съвременно делене

След 1343 г. градът отново е разделен на историческите квартали, известни и до днес, и все още поддържа историческото разделение на четирите квартала на Историческия флорентински футбол, които се сблъскват ежегодно на площад „Санта Кроче“: Санта Мария Новела, Сан Джовани, Санта Кроче и Санто Спирито. Историческите квартали на града взимат името си от основните базилики и религиозна архитектура: базиликата „Санта Мария Новела“, базиликата „Санто Спирито“, базиликата „Санта Кроче„ и баптистерия „Сан Джовани“. Те образуват историческия център и следователно са част от днешния Квартал 1.

Съвременно деление

Община Флоренция е официално разделена на пет административни квартала:

• Квартал 1: Исторически център (Чентро Сторико)
• Квартал 2: Кампо ди Марте
• Квартал 3: Гавинана-Галуцо
• Квартал 4: Изолото-Леняя
• Квартал 5: Рифреди

Те от своя страна включват градоустройствени зони и по-малки квартали.

Таблица на кварталите във Флоренция

Квартал	Площ (km²)	Население (5/06)	Плътност (д/km²)	Подразделения
1.	11 396	67 170	5894	Исторически център (Centro storico), Сан Якопино (San Jacopino), Ил Прато (Il Prato), Ла Фортеца да Басо (Fortezza da Basso), Виали (Viali), Колина юг (Collina sud), Сан Гаджо (San Gaggio)
2.	23 406	88 588	3784	Кампо ди Марте (Campo di Marte), Ле Куре (Le Cure), Виали (Viali), Беларива (Bellariva), Коверчано (Coverciano), Сетиняно (Settignano), Колина Север (Collina nord)
3.	22 312	40 907	1833	Колина юг (Collina sud), Галуцо (Galluzzo), Сан Гаджо (San Gaggio), Гавинана (Gavinana), Соргане (Sorgane), Бандино (Bandino), Парадизо (Paradiso), Сан Марчелино (San Marcellino)
4.	16 991	66 636	3921	Изолото (Isolotto), Леняя (Legnaia), Арджингросо (Argingrosso), Чинтоя (Cintoia), И Баси (I Bassi), Ла Казела (La Casella), Ле Тори (Le Torri), Мартиняно (Mantignano), Монтичели (Monticelli), Пиньоне (Pignone), Сан Лоренцо а Греве (San Lorenzo a Greve), Софиано (Soffiano), Сан Куирико (San Quirico), Торчола (Torcicoda), Уняно (Ugnano)
5.	28 171	103 761	3683	Статуто (Statuto), Ромито (Romito), Виали (Viali), Фортеца да Басо (Fortezza da Basso), Рифреди (Rifredi), Кареджи (Careggi), Кастело (Castello), Колина север (Collina nord), Новоли (Novoli), Фиренце Нова (Firenze Nova), Броци (Brozzi), Ле Пиадже (Le Piagge), Перетола (Peretola), Куараки (Quaracchi), Понте ди медзо (Ponte di mezzo)
Общо всичко	102,276	367 062	3589

Паметници и забележителности

Старият град на Флоренция
Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО
Кулата на Джото, част от Флорентинската катедрала
В регистъра	Historic Centre of Florence
Регион	Европа
Местоположение	Италия
Тип	Културно наследство
Критерии	i, ii, iii, iv, vi
Вписване	1982  (6-а сесия)
Старият град на Флоренция в Общомедия

Флоренция е всеобщо призната като град на изкуството, с безценно наследство от архитектура, картини, скулптури, историческо и научно наследство, които формират тъканта на града като в пулсиращ широко разпрострял се музей.

Обект на Световното културно наследство, признат от ЮНЕСКО през 1982 г., историческият център на Флоренция, затворен в кръга от алеи, очертани върху старите средновековни стени, обединява най-важните културни ценности на града. Ограничен от маршрута на градските стени от XIV век, изграден благодарение на постигнатата търговска и икономическа мощ, той изживява своя максимален блясък през следващите два века.

Историческият център може да бъде оценен в неговата цялост от околните хълмове, по-специално от Форт „Белведере“, от Пиацале „Микеланджело“ с романската базилика „Сан Миниато ал Монте“ и от хълма на Фиезоле, който предлага една от най-емоционалните гледки към долината на река Арно.

Градското сърце на Флоренция е Площад „Синьория“ с величествения Палацо Векио, с галерията от скулптурни шедьоври в Лоджия „Ланци“ и с близката Галерия „Уфици“ – един от най-известните музеи на изкуството в света. Недалеч е катедралата катедралата „Санта Мария дел Фиоре“ с нейния величествен купол (най-голямата куполна зидария, строена някога). По времето на Великото херцогство се казва, че сянката му покрива цяла Тоскана. Огромната катедрала е великолепно съпровождана от Камбанарията на Джото – една от най-красивите в Италия, и баптистерия „Сан Джовани“ с известните бронзови врати, сред които се откроява златната Врата на Рая.

Река Арно, която минава през града, заема място във флорентинската история наравно с хората, които живеят там. В исторически план местните хора имат отношения на любов и омраза с реката, която последователно носи ползите от търговията и бедствията от наводненията. Сред мостовете, които я пресичат, Понте Векио е уникален в света с характерните си бижутерски магазини в малките къщи, построени върху него. Пресечен от благородническия коридор на Вазари, той е единственият мост в града, оцелял невредим през Втората световна война.

В допълнение към Уфици, Флоренция има и други големи музеи: Галерия на Академията, Барджело или дворецът Пити с неговите осем подмузея, включително Палатинската галерия. Флорентинците се хвалят, че притежават най-добрия пример за красота, както женска (Венера на Ботичели), така и мъжка (Давид на Микеланджело).

Левият бряг на Арно (Олтрарно) е район, богат на паметници, където все още може да се вдъхне, сред неговите вековни занаятчийски работилници, атмосферата на Флоренция от миналото.

Има многобройни литературни идеи из целия град: от кварталите на къщите-кули, където надгробните плочи припомнят стиховете, че точно тези места са вдъхновили Данте Алигиери, до спокойствието на вилите на Медичите, където често се е срещала Неоплатоническата академия на Лоренцо Великолепни, до Театър „Пергола“ и Градина „Боболи“, където за първи път са поставени мелодрамите, довели до операта.

Флоренция като люлка на Ренесанса има своите шедьоври в творбите на Филипо Брунелески (Болница на невинните, базиликата „Сан Лоренцо“ и базиликата „Санто Спирито“) и на Леон Батиста Алберти (фасадата на Санта Мария Новела и Палацо Ручелай), но други художествени периоди също са оставили своите абсолютни шедьоври: от романската базилика „Сан Миниато ал Монте“ до готическата църква „Санта Кроче“ (с гробниците на много известни личности на Италия), до екстравагантността на Маниеризма на Джамболоня или на Бернардо Буонталенти (като Фонтанът на Нептун или Градина „Боболи“), до шедьоврите на великите италиански архитекти от XX век като гарата „Санта Мария Новела“ и стадионът „Артемио Франки“, съответно от Джовани Микелучи и Пиер Луиджи Нерви.

Центърът на Флоренция със своите стотици търговски дейности е рай за пазаруване и развлечения, от елегантни бутици за висока мода и ретро кафенета до оживени исторически пазари на открито.

Галерия Уфици е един от най-известните музеи в Италия. Построен от Джорджо Вазари по поръчка на Козимо I де Медичи, първоначално е административна сграда за флорентинските магистрати. През 1765 г. е превърнат в галерия и днес е един от най-известните музеи в света. Там се намират картини на Джото, Микеланджело, Рафаело, Рубенс, Ботичели, Тициан, Леонардо да Винчи, Филипо Липи и на още много известни художници.

Религиозна архитектура

Католически църкви

Катедрала „Санта Мария дел Фиоре“

Това е катедралата на Флоренция и петата по големина църква в Европа. Дълга е 153 метра, докато основата на известния купол на Брунелески е широка 90 метра, и се вижда от цялата равнина на Флоренция до Монтемурло. Изцяло покрита с полихромен мрамор, тя е катедралата на Архиепископията на Флоренция, както и съкровищница от скъпоценни произведения на изкуството, включително най-големият цикъл от стенописи в света, който изцяло покрива вътрешната стена на купола. Тя е забележителна с кулата на Джото и със своя невероятно смел за времето си купол, дело на Брунелески. Той е двойночерупчест осемстенен купол без подпорни колони. Години по-късно Микеланджело Буонароти използва същата конструкция, за да издигне още по-големия купол на базиликата „Свети Петър“ в Рим.

Баптистерий „Сан Джовани“

Обичан, между другото, от Данте и Микеланджело Буонароти, той е великолепно декориран както отвън, така и отвътре; украсен от най-добрите градски работници, той е известен преди всичко с мозайките на купола и с „Райските двери“ от Лоренцо Гиберти. Неговите три врати са украсени с бронзови релефи от Андреа Пизано и Лоренцо Гиберти. Мистериозният исторически произход на паметника и множеството събития, на които е бил театър, увеличават загадъчната му история.

Санта Мария Новела

Тя е една от най-важните манастирски църкви в града и стои на едноименния площад. Принадлежала е на доминиканските отци и пази безценни произведения на изкуството, като стенописи от Чимабуе, Мазачо, Доменико Гирландайо и Филипино Липи. Горната част на фасадата и порталът са шедьоври на хармонията и разума – дело на Леон Батиста Алберти. Строена е след 1278 г. Фасадата, облицована с черен и бял мрамор, е в типичния флорентински стил (арх. Алберти, 1456 – 1470).

Санта Кроче

Това е една от най-големите църкви, в която служат францисканците (на итал. Ordine dei frati minori), както и едно от най-големите постижения на готиката в Италия, но също и на ренесансовата архитектура с хармоничния параклис Паци от Брунелески. Вече сцена на известни погребения, през XIX век той се превръща в Храма на италианската слава като пантеон на великите италиански знаменитости като Микеланджело Буонароти, Галилео Галилей, Николо Макиавели, Луиджи Керубини, Джоакино Росини, Уго Фосколо, Гулиелмо Маркони, Енрико Ферми и много други.

Сан Лоренцо

От първите династични успехи до изчезването на рода, това е църквата на Медичите, които постоянно я украсяват с шедьоври от най-добрите флорентински архитекти, художници и скулптори (включително Филипо Брунелески, Донатело и Микеланджело Буонароти). Частта от Параклиса на принцовете съхранява погребенията на почти всички членове на семейството. Намира се близо до Галерия Уфици. Построена е от Медичите през XV век. Семейната им гробница е дело на Микеланджело (1521 – 1534) с едни от неговите най-прочути скулптури.

Санто Спирито

Разположена в квартал Олтрарно, базиликата е последната творба и най-пълният пример за логичната и рационална архитектура на Филипо Брунелески. Завършена след смъртта му, тя е поразителна с кристалната си хармония в комбинацията от открити пространства и пълни обеми, наводнени с естествена светлина. Вътре има, сред многото произведения на изкуството, разпятие – дело на Микеланджело.

Орсанмикеле

Солидна творба от XIV век, църквата има любопитна форма на паралелепипед на три етажа, поради факта, че в древността е била лоджия за продажба и съхранение на зърно. Станала църква на Флорентинските гилдии, в нейните четиринадесет външни ниши градските гилдии са се състезавали да ги украсяват със статуята на своя светец-покровител.

Сантисима Анунциата

Това е Марианското светилище във Флоренция, дом-майка на Сервитския орден. Църквата, много скъпа за флорентинците, е претъпкана с важни произведения на изкуството от XIV до XIX век и се намира на едноименния площад, който с лоджията пред главните сгради, гледаща към него, е сред първите примери за градско планиране в Европа.

Онисанти

Това е църквата на семейството на флорентинеца Америго Веспучи. Нейният хармоничен външен вид, с фасадата, доминираща над площада, с нейния бароков стил, смекчен по строгост, е резултат от трудно сливане на интервенции, извършени в продължение на повече от шест века. Важна е „Тайната вечеря“ на Доменико Гирландайо.

Санта Мария дел Кармине

Базиликата е известна в целия свят с абсолютния шедьовър на параклиса Бранкачи с фрески от Мазачо и Мазолино да Паникале, където за първи път се проявява ясно откъсване от късноготическата школа в живописта, с изцяло нов език: Ренесанс.

Санта Тринитà

Основана от бенедектинската Комгрегация на валомброзаните, това е първата готическа църква във Флоренция, с параклиса Строци – днес сакристия, проектиран от Лоренцо Гиберти и Филипо Брунелески. В аурата на тихата духовност, която все още предава днес, е лесно да бъдеш поразен от шедьовъра на Доменико Гирландайо – стенописите на Капела Сасети. Фасадата от XVI век е създадена от Бернардо Буонталенти – автор и на монументалния олтар, който по-късно е премахнат по време на реставрациите от XIX век.

Сан Марко и нейния манастир

Базиликата, реновирана за сметка на Медичите в съответствие с най-модерните стандарти за функционалност, е много важен център на доминиканската култура, с фигурите на Антонино Пиероци, Беато Анджелико (който стенописва манастира с изключително майсторство) и преди всичко Фра Джироламо Савонарола.

Бадия Фиорентина

Разположено в сърцето на древния град пред Националния музей Барджело, това е първото абатство в града. През вековете претърпява много трансформации, с работата на художници като Арнолфо ди Камбио, Джорджо Вазари, Брондзино, Джан Доменико Ферети. Тук, според това, което Данте Алигиери пише в Нов живот, той вижда Беатриче Портинари за първи път по време на литургия. По-късно Бокачо провежда известните четения на Божествената комедия в тази църква.

Санти Микеле е Гаетано

Намира се на пл. „Антинори“ в продължение на ул. „Де Торнабуони“, и е максимален израз на трезвия и елегантен флорентински барок, период от художествената история на града, често малко известен на широката публика, който се изразява тук във всички неговото тържествено спокойствие.

Сан Миниато ал Монте

Базиликата се намира на едно от най-високите места във Флоренция и със своите 800-годишна история е един от най-добрите примери за флорентински романски стил. В съседната сграда продължава вековната духовна традиция, оживявана от бенедиктинска общност.

Флорентински чертог

Поръчан от богатия Николо Ачаюоли през 1314 г., той стои сам на хълм близо до Галуцо, южно от града. Богат на произведения на изкуството, включително стенописи на Понтормо, той има такава рационална композиция на различните зали, че вдъхновява известния модерен архитект Льо Корбюзие в разработването на функционален жилищен модел.

Православни църкви

Руска православна църква „Рождество Христово“

Разположена в квартал, формиран между 19 и 20 век, тя обобщава в своята екзотична форма архитектурните преживявания, извършени в Русия през втората половина на 19 век, характеризиращи се с приказен монтаж на различни елементи, към които много декоративни и колористични екстравагантности допринасят за интериора.

Синагоги

Голям израелитски храм

Синагогата на Флоренция е построена през втората половина на XIX век и със своята архитектура, големите зелени куполи и екзотичната градина, която я заобикаля, напомня на далечна ориенталска атмосфера и също така помещава музей.

• 
  Катедрала „Санта Мария дел Фиоре“
• 
  Баптистерий на Св. Йоан
• 
  Базилика „Санта Мария Новела“
• 
  Базилика „Санта Кроче“
• 
  Базилика „Сан Лоренцо“
• 
  Базилика „Санто Спирито“
• 
  Орсанмикеле
• 
  Базилика „Сантисима Анунциата“
• 
  Они Санти
• 
  Базилика „Санта Мария дел Кармине“
• 
  Базилика „Санта Тринитà“
• 
  Базилика „Сан Марко“
• 
  Манастир „Сан Марко“
• 
  Бадия Фиорентина
• 
  Санти Микеле е Гаетано
• 
  Базилика „Сан Миниато ал Монте“
• 
  Флорентински чертог
• 
  Руска православна църква
• 
  Синагога

Монументални гробища

Гробище Треспиано

Отчасти монументално, то е едно от най-големите в Италия и в него има специална автобусна линия. Там са погребани братята Росели, Джузепе Поджи, Спартако Лаванини и Луиджи Далапикола.

Гробище „Свети двери“ (Чимитеро деле Понте Санте)

Издига се в рамките на стените около базиликата „Сан Миниато ал Монте“. Там са погребани Карло Колоди, Енрико Ковери, Васко Пратолини, Марио Чеки Гори, Джовани Спадолини, Феличе Льо Моние, Чиро Меноти.

Английско гробище (Чимитеро дели инглези)

Намира се на пиацале „Донатело“ покрай големите алеи на Чирконвалационе (околовръстни алеи). Построено е около 1827 г. и там са погребани, наред с други, Елизабет Барет Браунинг, Артър Хю Клъф, Джован Пиетро Вийо и Беатрис Шекспир.

Лаврово гробище (Чимитеро дели Алори)

Разположено в района Галуцо, в него са погребани Ориана Фалачи, Арнолд Бьоклин, Фредерик Стиберт и Леонардо Савиоли.

Базиликата Санта Кроче съхранява много гробници и кенотафи на велики фигури от италианската история като Микеланджело Буонароти, Николо Макиавели, Енрико Ферми, Галилео Галилей, Уго Фосколо, Гулиелмо Маркони, Луиджи Керубини, Леон Батиста Алберти, Виторио Алфиери, Джоакино Росини, Лоренцо Гиберти, Лоренцо Бартолини, Пиер Антонио Микели, Бартоломео Кристофори, Джовани Джентиле и много други.

• 
  Треспасиано
• 
  Порте Санте
• 
  Английско гробище
• 
  Алори (Лаврово гробище)
• 
  Санта Кроче: Гробницата на Николо Макиавели
• 
  Санта Кроче: Гробницата на Микеланджело. Бюстът е дело на Джорджо Вазари
• 
  Санта Кроче: Кенотафът на Данте. Вижда се надписа tvsci – „tuski“ (етруск)
• 
  Санта Кроче: Гробница на Галилео Галилей

Градска архитектура

Дворци

Палацо Векио

Той се намира на Пиаца дела Синьория и е седалище на градската община, след като е бил седалище на италианския парламент, когато Флоренция е столица на Кралство Италия. В него политическата съдба на града се решава от Републиката до херцогството на Козимо I де Медичи, който го превръща в частна резиденция. Музеят на двореца пази произведения на Донатело, Аньоло Брондзино, Микеланджело Буонароти и Джорджо Вазари, наред с други. Палацо Векио (1298 – 1314) е построен в готически стил. В периода 1550 – 1565 г. е превърнат в сграда на правителството и официална резиденция на Медичите. Пред него стои копие на скулптурата „Давид“ на Микеланджело. Пред него е Лоджия дей Ланци (1376 – 1382). Това е едно от местата, където е сниман филмът „Ханибал“, в който Антъни Хопкинс се превъплъщава в гениалния изкуствовед и сериен убиец Ханибал Лектър.

Палацо Медичи Рикарди

Намира се в това, което поради своята ширина се е наричало ул. „Ларга“ – днешна ул. „Кавур“, и е седалище на провинция Флоренция. Той е седалището на Медичите до средата на XVI век. Шедьовър на градската ренесансова архитектура, той съхранява шедьовъра на Параклиса на влъхвите от Беноцо Гоцоли, пълен с портрети на Медичите и личностите на тяхното време. Проектът на фасадата му принадлежи на Микеланджело. Понастоящем е музей на изкуството.

Палацо Пити

Построен е през XVI век и е използван по времето на Савоя, по време на периода на Флоренция като столица на Италия. Свързан с Градина „Боболи“, през вековете той непрекъснато е обогатяван и разширяван, за да се превърне в един от най-важните художествени комплекси в града, приютяващ осем богати и важни музея: Палатинската галерия, Монументалните апартаменти, Музеят на среброто, Галерията на модерното изкуство, Галерията на костюмите, Музеят на историческите седани, Музеят на порцелана и Музеят на каретите.

Палацо Ручелай

Той е шедьовър на флорентинската архитектура от XVвек. Проектиран е от Леон Батиста Алберти, който прилага на практика своите теоретични постулати от De re aedificaria .

Палацо Строци

Намира се приблизително по средата на сегашната улица „Де Торнабуони“. Смята се за един от най-пълните примери на флорентинската градска архитектура от епохата на Ренесанса, със строгото си величие, придадено от значителните му размери и използването на наклонена рустика.

Палацо Даванцати

Разположена на улица „Порта Роса“ , той е рядък пример за къща от XIV век, внимателно реставрирана в началото на XX век от търговеца на антики Елия Волпи. Днес е обществен музей. Сред най-ценните помещения са дворът, където са били завързвани конете, и стаята с фрески на придворни сцени.

Палацо Антинори

Считан за един от най-красивите ренесансови дворци във Флоренция, той се намира на едноименната Пиаца Антинори, в единия край на улица „Де Торнабуони“. Има елегантен двор с портик в центъра и градината зад него. Вдъхновен е от Палацо Медичи-Рикарди, но има още по-лека и елегантна архитектурна форма.

Палацо Спини Ферони

Разположен в началото на улица „Де Торнабуони“, той представлява един от най-добрите примери за средновековна жилищна архитектура във Флоренция. В него се помещава музеят „Салваторе Ферагамо“, създаден, за да повиши осведомеността за ролята и международната дейност на флорентинския дизайнер от 1920-те г. до смъртта му през 1960 г.

Палацо Барджело

Разположен е на улица „Проконсоло“, много близо до комплекса „Сан Филипо Нери“ на площад „Сан Фиренце“ и Бадия Фиорентина. Строителството му започва през 1255 г. и продължава с модификации през следващите векове. В него се помещава важният Национален музей „Барджело“, който пази сред многото скулптури, вкл. Давид на Донатело.

• 
  Палацо Векио
• 
  Палацо Медичи-Рикарди
• 
  Палацо Пити
• 
  Палацо Ручелай
• 
  Палацо Строци
• 
  Палацо Даванцати
• 
  Палацо Антинори
• 
  Палацо Спини Ферони
• 
  Палацо дел Барджело

Вили на Медичите

Някои от историческите домове на Медичите са разположени по хълмовете и в провинцията около Флоренция. По-долу са вилите, разположени във Флоренция, някои от които са редовно отворени за обществеността, докато други са частна собственост.

• Вила на Медичите „Кареджи“, обект на ЮНЕСКО
• Вила на Медичите „Кастело“, обект на ЮНЕСКО
• Вила на Медичите „Ла Петрая“, обект на ЮНЕСКО
• Вила на Медичите в Поджо Империале, обект на ЮНЕСКО
• Вила на Медичите „Ла Куйете“
• Вила на Медичите „Ла Топая“, частна
• Вила на Медичите „Мариньоле“, частна

• 
  Кареджи
• 
  Кастело
• 
  Ла Петрая
• 
  Поджо Империале
• 
  Ла Куиете
• 
  Ла Топая
• 
  Мариньоле

Други вили

• Вила Гамберая
• Вила Бардини
• Вила Ла Куйете
• Вила Корсини
• Вила Ла Пиетра
• Вила Фавард
• Вила Фабрикоти
• Вила Ил Вентальо
• Вила Строци ал Боскето

• 
  Вила Гамберая
• 
  Вила Бардини
• 
  Вила Ла Куйете
• 
  Вила Корсини
• 
  Вила Ла Пиетра
• 
  Вила Фавард
• 
  Вила Фабрикоти
• 
  Вила Ил Вентальо
• 
  Вила Строци ал Боскето

Кули

Подобно на много средновековни италиански градове Флоренция също има множество кули. Въпреки че почти всички са засегнати от частични разрушения с намаляване на плановете ("scapitozzamento"), те носят яркия спомен за средновековния град, който между XII и XIV век е един от най-богатите центрове в Европа. Сред тях градските кули се открояват със своята височина, единствените, които някога са били снижени, като Кула „Кастаня“, Кула „Барджело“ и Кулата на Арнолфо в Палацо Векио. Сред кулите на частни семейства най-добре запазени са тези на семействата Амидеи, Буонделмонти, Донати и Манели.

Сред тези, които са били част от градските стени, са Кула „Сан Николò“, Кула „Серпе“ и Кула „Дзека“.

• 
  Торе дела Кастаня
• 
  Торе Волоняна (дел Барджело)
• 
  Торе ди Арнолфо
• 
  Торе дели Амидеи
• 
  Торе дей Буонделмонти
• 
  Торе дей Донати
• 
  Торе дей Манели

Исторически театри

Има много исторически театри във Флоренция, наред с театрите, построени в съвременната епоха.

Театър „Пергола“

Това е историческият театър на Флоренция и един от най-старите и най-богатите на история в цяла Италия. В този театър се развива жанрът на т. нар. мелодрама, от която се развива истинската опера. Има много важни премиери, от музиката на Луиджи Керубини или Кристоф Глук, през XIX век Макбет на Джузепе Верди, през XXвек Орфей и Евридика на Йозеф Хайдн.

Общински театър (Театро Комунале)

До 2011 г. е най-големият театър във Флоренция и дом на престижния Флорентински музикален май. Велики имена на класическата и оперна музика и международен балет, изпълнявали там, са Виторио Гуи, Бруно Валтер, Вилхелм Фуртвенглер, Димитри Митропулос, Зубин Мета, Херберт фон Караян, Рикардо Мути, Мария Калас, Пиетро Маскани, Рихард Щраус, Паул Хиндемит, Бела Барток, Игор Фьодорович Стравински, Луиджи Далапикола, Луиджи Ноно, Карлхайнц Щокхаузен, Лучано Берио и др. Сред режисьорите изпъкват Макс Райнхард, Густав Грюндгенс, Лукино Висконти, Франко Дзефирели, Лука Ронкони, Робърт Уилсън, Джорджо де Кирико и Оскар Кокошка. Той ще бъде изведен от експлоатация, когато Паркът за музика и култура бъде напълно отворен.

Парк на музиката и културата

Голям комплекс, завършен през декември 2012 г. в Парк „Кашине“, зад Гара „Леополда“. Това е най-големият център за музика и култура в целия метрополен район. В него се намират опера с 1800 места, концертна зала за 1100 зрители и открит амфитеатър с 2000 места. Опера, концерти и балет се провеждат в тази голяма сграда, която е и домакин на Музикалния флорентински май. Открит е частично на 21 декември 2011 г., като част от честванията по случай 150-годишнината от националното обединение.

Театър „Верди“

Разположен в блока между улиците „Гибелина“, Верди, Лаватои и Изола деле Стинке, този театър предлага театрална програма, характеризираща се със светлинни шоута (ревю и лека комедия), в които участват важни артисти като Тото, Ванда Озирис, Ерминио Макарио и Валтер Киари.

Театър „Голдони“

Театърът е тържествено открит на 17 април 1817 г. с Il burbero benefico от Карло Голдони (от когото носи името си) и с балета „Лошо поддържаната дъщеря“ от Жан Добервал – известният френски танцьор и хореограф от 18 век. Той е домакин на произведения на Джоакино Росини, Габриеле Д'Анунцио, Мередит Монк, а днес се използва главно като театрално пространство, посветено на танца с представления на Общинския балет и други компании.

Театър „Николини“

Наричан още Teatro del Cocomero, той се намира на улица „Росколи“, на няколко крачки от Катедралата. Използван е от дон Лоренцо де Медичи, който през 1648 г. е сред основателите на Драматичната академия. Сред представленията, организирани в Николини, трябва да се припомнят тези на Ингмар Бергман, компанията „Ливинг тиатър“, Кармело Бене и Виторио Гасман.

Театър „Пучини“

Разположен на едноименния площад в края на тютюневата фабрика, той е открит през 1940 г. като място за отдих на работниците от самата фабрика. Оборудван с 634 места, той е специализиран в представянето на комични и сатирични представления с национално известни актьори.

• 
  Театър „Пергола“
• 
  Общински театър
• 
  Парк на музиката и на културата
• 
  Театър „Верди“
• 
  Театър „Голдони“
• 
  Театър „Николини“
• 
  Театър „Пучини“

Мостовете на града при залез

Мостове

Понте Векио

Мостът е един от символите на град Флоренция в световен мащаб и пресича река Арно в най-тясната ѝ точка. Първото му строителство датира от римско време. а в сегашния си вид е от XVI век. Това е единственият мост във Флоренция, който не е взривен от германците по време на отстъплението през 1944 г. Пресечен от Коридора на Вазари, на него се намират стари бижутерски магазини.

Мост „Санта Тринитà“

Носи името си от църквата „Санта Тринита“. Той е един от най-красивите мостове в цяла Италия и сред най-елегантните в Европа.

Понте але Грацие

Трети мост, построен във Флоренция в зидария, той е построен през 1237 г. вече изцяло в камък, с девет арки (намалени до пет през XIX век), в най-широката точка на реката.

Мост „Карая“

Построен е от дърво през 1218 г. с името „Нов мост“; той е вторият построен след Понте Векио. Унищожен от наводнение, е построен отново от камък.

Мост „Сан Николо“

Първият мост, кръстен „Сан Фернандо“, е построен между 1836 и 1837 г. Това е мостът над Арно по-нагоре по течението от центъра на Флоренция.

Мост на победата

Той е първият мост надолу по течението на Арно извън историческия център на града. Води до площада на парка „Кашине“ и до алеите на Чирконвалационе на алея „Фратели Росели“.

На територията на Флоренция има общо четиринадесет моста над река Арно, включително мостът, построен в Кашине за трамвая, пешеходният мост „Изолото“, мостът на магистрала A1 и, близо до Ровецано мостът за високоскоростната ЖП линия. Списъкът с мостове се допълва от моста „Варлунго“, моста „Джовани да Верацано“, моста „Америго Веспучи“ и Понте дел Индиано – най-големият въжен мост в Италия.

• 
  Понте Векио
• 
  Понте Санта Тринитà
• 
  Понте але Грацие
• 
  Понте ала Карая
• 
  Понте ,Сан Николò“
• 
  Понте ала Витория
• 
  Пасерела дел Изолото
• 
  Понте ди Варлунго
• 
  Понте „Америго Веспучи“
• 
  Понте ал Индиано

Площади

Пиаца дела Синьория

Това е централният площад на Флоренция, седалището на градската власт с Палацо Векио и сърцето на социалния живот на града. Това е единственият площад в света, който е домакин на изключителна поредица от скулптурни шедьоври, заредени с политически послания, които са били предназначени да вдъхновят управителите на града. Там откриваме множество произведения на изкуството, като статуите в Лоджия „Ланци“, конната статуя на Козимо I де Медичи, статуите, поставени пред Палацо Векио, като копието на Давид на Микеланджело, Нептун, Марцоко на Донатело, Херкулес и Как, и много други. Намира се до площада на галерия Уфици . „Фонтанът на Нептун“ е богато украсен със скулптури.

Катедрален площад (Пиаца дел Дуомо)

Това е един от най-известните монументални комплекси в Италия, с катедралата „Санта Мария дел Фиоре“ и купола на Брунелески, камбанарията на Джото и баптистерия „Сан Джовани“, както и прекрасните дворци и музеи, които го гледат, като Палацо Арчивесковиле, Музео дел Опера дел Дуомо, Лоджия дел Бигало, Палацо дей Каноничи и много други. Западната част, където се намира Баптистерият, носи името Пиаца Сан Джовани .

Площад на Републиката

Това е квадрат от XIX век с правоъгълна форма с размер приблизително 75 на 100 м. Представлява „всекидневната“ на града, с големите исторически кафенета и луксозните хотели, големите сгради с забележително архитектурно качество, които гледат към него, и търговската аркада; днес е за пешеходна употреба и представлява най-елегантния център на туристическо-търговската зона на града.

Пиаца „Санта Кроче“

Доминиран от едноименната базилика, тъй като е много голям и с правилна форма, през Ренесанса, както и в модерната епоха, той се превръща в идеалното място за рицарски надпревари, партита, шоута, оживени пазари по време на коледния период и популярни състезания, като Исторически флорентински футбол, който все още се провежда там всеки юни. Палацо дел Антела и Палацо Коки-Серистори гледат към него, както и многобройните магазини, продаващи занаятчийски кожени изделия. Пред базиликата има голяма статуя, посветена на съгражданина Данте Алигиери.

Пиаца „Сан Лоренцо“

Тпй е доминиран от едноименната базилика, докато големият купол на Параклиса на принцовете се откроява на заден план, вторият по големина в града след огромния Купол на Брунелески (най-големият строен някога), който също може да се види в панорамата на града от Пиаца Сан Лоренцо. Този площад е известен с оживения пазар, който се провежда там всеки ден, както и с Библиотека Лауренциана и статуята на Джовани дале Банде Нере. Чрез ул. „Де Гори“ площадът е свързан с Палацо Медичи-Рикарди през ул. „Кавур“.

Пиаца „Санта Мария Новела“

Доминиран от прекрасната фасада на едноименната църква, той е един от главните площади на Флоренция. Намира се пред Пиаца дела Стационе (Гаровия площад), до който може да се стигне от улица „Дели Авели“.

Пиаца дела Сантисима Анунциата

Това е един от най-красивите и стилово хармонични площади не само в града, но и в цяла Италия, може би първият европейски пример за градско планиране. С изглед към него са едноименната базилика, Болницата на невинните и Националният археологически музей.

Пиаца дела Либерта

Бележи най-северната точка на историческия център на Флоренция. Построен е през XIX век по време на работите за създаването на алеите на Чирконвалационе и към него гледат големи сгради с дълги портици, Партера и величествената Триумфална арка, разположена пред Порта Сан Гало .

Пиаца Бекария

Това е голям площад в града, който се намира на Алеите на Чирконвалационе. Построен, когато Флоренция е била столица на Италия, площадът е изграден от големи сгради в неокласически стил с кръгла форма, а в центъра е величествената Порта ала Кроче. Държавният архив също гледа към него.

Площад Санто Спирито

Това е един от най-типичните и оживени площади в квартал „Олтрарно“. Често дом на пазари и битпазари, той е пълен с ресторанти и нощни клубове, което го прави едно от любимите места за срещи на флорентинците.

Пиаца „Санта Тринита“

Доминиран от църквата „Санта Тринита“, той се намира в края близо до река Арно на улица „Де Торнабуони“. Освен базиликата към него гледат и Палацо Спини Ферони, сега дом на Модна къща „Ферагамо“ и на музея със същото име, Палацо Буонделмонти и Палацо Бартолини Салимбени, както и Колоната на справедливостта. Като продължение на ул. „Торнабуони“ площадът запазва своя елегантен и луксозен стил.

Пиацале Микеланджело

Представлява най-известната точка за наблюдение на градската панорама на Флоренция, възпроизведена в безброй пощенски картички и задължителна дестинация за туристите, посещаващи града. Той е домакин на различни демонстрации, концерти и събития като например MTV TRL.

Гаров площад (Пиаца дела Стационе)

Доминиран от гарата Санта Мария Новела, това е един от най-големите площади във Флоренция, над който се издигат големи сгради, включително Палацина Реале (Кралски дворец) и Палацо дели Афари отпред, както и голямата базилика „Санта Мария Новела“ отзад. С изграждането на новата трамвайна мрежа става задължителен пункт за преминаване на всички линии, пресичащи града.

Площад „Сан Марко“

Разположен в северната част на историческия център и заобиколен от елегантни сгради, той е доминиран от фасадата на църквата и манастира „Сан Марко“. Площадът се пресича с ул. „Кавур“, която го свързва с Катедралния площад в единия край и с Пиаца дела Либерта в другия чрез ул. „Чезаре Батисти“ е свързан с Пиаца „Сантисима Анунциата“. Централните офиси на Ректората на Флорентинския университет и Академията за изящни изкуства гледат към него.

Площад на италианското единство (Пиаца дел'Унитà италиана)

Много близо до Гаровия площад, с който споделя ролята на важен център за автобусните линии на града, площадът се отваря към северната страна на базиликата „Санта Мария Новела“, пред улиците „Дели Авели“ и „Панцани“. Към него гледат Палацо дей Черентани и гранд хотели, включително модерния хотел „Маджестик“.

Площад „Независимост“ (Пиаца дел Индипенденца)

Това е голям площад в историческия център на Флоренция. Сградите, които гледат към него, са свързани с периода между XIX и началото на XX век, типични в своята изцяло буржоазна елегантност.

Пиаца „Сан Фиренце“

Разположен точно зад Пиаца дела Синьория, той е доминиран от комплекса на Сан Филипо Нери, Палацо Гонди и Палацо Колумбия-Парламенто. В него се влива ул. „дел Проконсоло“, на която се намират Национален музей Барджело и Бадия Фиорентина, точно в края към Пиаца Сан Фирензе, ясно видим от гореспоменатия площад.

• 
  Пиаца дела Синьория
• 
  Пиаца дел Дуомо
• 
  Пиаца дела Република
• 
  Пиаца „Санта Кроче“
• 
  Пиаца „Сан Лоренцо“
• 
  Пиаца „Санта Мария Новела“
• 
  Пиаца дела Сантисима Анунциата
• 
  Пиаца дела Либертà
• 
  Пиаца „Бекария“
• 
  Пиаца „Санто Спирито“
• 
  Пиаца „Санта Тринитà“
• 
  Пиацале Микеланджело
• 
  Пиаца дела Стационе
• 
  Пиаца „Сан Марко“
• 
  Пиаца дел Унитà италиана
• 
  Пиаца „Сан Фиренце“

Емилио Бучри, ул. „Кацаюоли“ преди разширяването от 1842-44 г., като Лоджия „Бигало“ все още е затворена, 1840-те г.

Улици и алеи

Виа дей Калцаюоли

Това е най-централната и една от най-елегантните улици във Флоренция, постоянна дестинация за интензивен пешеходен трафик, по нейните страни има много от най-елегантните магазини в града. Успоредна на виа Рома и свързана с Пиаца дела Република чрез виа дели Специали, тази улица минава от пиаца „Сан Джовани“ до Пиаца дела Синьория.

Виа де Торнабуони

Това е луксозна улица в историческия център, която се характеризира с присъствието на най-добрите висши модни дизайнери и бутици за бижута, с множество исторически сгради, включително Палацо Строци. Върви от Пиаца Антинори до моста Санта Тринита, пресичайки Пиаца Санта Тринита. Заедно с виа дела Виня Нуова и виа дели Строци образува луксозен търговски район в центъра на Флоренция.

Виа Рома

Това е модерна улица в историческия център с чисто търговско предназначение, с множество магазини с изглед към нея, историческото Кафене „Джили“ и много дейности, разположени в елегантни сгради от XIX век. Тя се извива от Пиаца Сан Джовани, докато се слее с Пиаца дела Република

Виа Гибелина

Това е една от най-дългите улици в центъра на Флоренция и има различни паметници от двореца Барджело до двореца Боргезе, Бадия Фиорентина, театър Верди и Каза Буонароти. Улицата се вие от двореца Барджело до държавния архив на виали дела Чирконвалационе.

Виа Кавур

Това е една от главните улици в северната част на центъра на града и множество сгради гледат към нея, като Палацо Медичи-Рикарди, седалището на Провинция Флоренция, Библиотека Маручелиана и много други исторически сгради. Улицата позволява да се стигне до Пиаца „Сан Марко“ от пиаца „Сан Джовани“ и, продължавайки, до Пиаца дела Либертà.

Виа де Черетани

Това е широка улица в историческия център, която от Гаровия площад през виа Панцани води до Пиаца „Сан Джовани“. Многобройни търговски дейности и сгради с забележително архитектурно качество гледат към тази улица, като например Палацо Дел Бембо или църквата „Санта Мария Маджоре“.

Лунгарни

Те прорязват историческия център на две и гледат към множество интересни места като Коридора на Вазари и Уфици, парка Кашине, Централната национална библиотека, Понте але Грацие, църквата „Сан Фредиано ин Честело“, Пиаца Демидов, както и отколкото към различните кули. Главните във Флоренция са Лунгарно дели Ачаюоли, Лунгарно Корсини, Лунгарно Диац, Лунгарно Ториджани, Лунгарно деле Грацие, Лунгарно дела Дзека Векия, Лунгарно Веспучи, Лунгардно Содерини, Лунгарно Гуичардини, Лунгарно Серистори и Лунгарно Бенвенуто Челини.

Виале дей Коли

Пресича хълмовете, които заобикалят централния квартал „Олтрарно“ и води до Пиацале Микеланджело, замислен като грандиозна панорамна тераса с изглед към Флоренция. Покрай алеята има градини с беседки и хижи, а в непосредствена близост до Пиацале Микеланджело има Розариум и Ирисова градина .

Околовръстни алеи (Виали ди Чирконвалационе)

Те са поредица от големи алеи (от четири до шест платна във всяка посока), които обграждат центъра на Флоренция на северния бряг на Арно, вдъхновени от булевардите на Париж, те са построени през периода, в който Флоренция е столица на Италия. Главните са Виале „Филипо Строци“, Виале „Спартако Лавинини“, Виале „Фратели Росели“, Виале „Джакомо Матеоти“ Виале „Антонио Грамши“, Виале „Джовани Амендола“ и Виале дела Джовине Италия.

Паметни плочи на „Божествена комедия“

Във Флоренция по фасадите на някои сгради са поставени 34 паметни плочи на „Божествена комедия“. Цитатите на терцетите са взети от трите части на поемата: 9 от „Ад“, 5 от „Чистилище“ и 20 от „Рай“ и разглеждат основните събития в града и неговите знатни граждани. Паметните плочи очертават една наистина поетична пътека по стените. Общината на Флоренция възлага на известни учени-специалисти по Данте (сред които Изидоро дел Лунго) през 1900 г. да идентифицират в терцетите на Данте цитатите, насочени към града за топографски справки, и точно да идентифицират онези места, които са подходящи за позициониране на такива плочи. Проектът е завършен за седем години.

• 
  Плоча върху Торе дела Дзека векия (Кулата на Стария монетен двор)
• 
  Плоча на ул. „Оке“ (виа деле Оке)
• 
  Плоча на Палацо Джанфиляци
• 
  Плоча на ул, „Дел Корсо“

Исторически кафенета

Флоренция има различни исторически дейности, като концерти в кафенета, особено в центъра, място за срещи на художници, писатели и хора на културата, включително футуристите, и в които се формират нови флорентински артистични движения, като това на Макиайолите.

В едно от тях – Кафене „Казони“ (Caffè Casoni), днешно Кафене „Джакоза Кавали“ (Caffè Giacosa Cavalli), е създаден едноименният коктейл „Негрони“ от граф Камило Негрони. Сред основните исторически кафенета на града са „Джили“ (Caffè Gilli), „Пашковски“ (Caffè Paszkowski) и „Ле Джубе Росе“ (Caffè Le Giubbe Rosse) на Пиаца дела Република, „Ривоар“ (Caffè Rivoir) на Пиаца дела Синьория“, „Гран Кафе Доне“ (Gran Caffè Doney) (затворено) и „Прокачи“ (Caffè Procacci) на улица „Де Торнабуони“, „Робильо“ (Caffè Robiglio) на ул. „Дей Серви“.

• 
  Кафене ,Джили“ (пл. на Републиката /ул. „Рома“)
• 
  Кафене „Пашковски“ (пл. на Републиката / ул. „Дей Брунелески“
• 
  Кафене „Ле Джубе Росе“ (пл. на Републиката 13-14/r)
• 
  Кафене „Ривоар“ (пл. „Синьория“/ул. Вакереча)
• 
  Бивше „Гран Кафене Доне“ (ул. „Торнабуони“)

Военна архитектура

Стени на Света Роза

Стени, кули и порти

Стените на Флоренция са древният отбранителен кръг на града. Създадени със самия град, е имало шест различни маршрута, последният от които датира от средата на XVI век. На стените има и различни порти и кули.

Порта Романа

Това е най-южната порта от стените на Флоренция, разположена по пътя за Сиена и Рим (т.е. на Виа Касия).

Порта „Сан Фредиано“

Тя е част от стените на Флоренция и се намира в квартал „Олтрарно“, в най-западната зона, която носи името си от едноименното селище, построено по пътя за Пиза.

Порта „Сан Джорджо“

Тя е част от стените на Флоренция и се намира в квартал „Олтрарно“ между улица „Сан Леонардо“ и път Коста Сан Джорджо. Най-дългият съществуващ участък от градски стени започва оттук.

Порта „Сан Миниато“

Тя е част от градските стени на Флоренция и се намира в квартал „Олтрарно“, по-специално в района „Сан Николо“, между ул. „Сан Миниато“ и ул. „Монте але Крочи“. Името произлиза от факта, че оттук започва пътят за църквата „Сан Миниато ал Монте“.

Порта ала Кроче

Това е една от оцелелите монументални порти от стените на Флоренция от XIII век. Намира се на пиаца „Бекария“, един от трафик островите, създадени през XIX век с виали „Чирконвалационе“.

Порта „Сан Гало“

Това е част от стените на Флоренция и се намира на Пиаца дела Либертà, срещу Триумфалната арка.

Порта а Фаенца

Била е част от стените на Флоренция, построени с последния кръг от XIII век. Вратата се е намирала в края на това, което все още се нарича улица „Фаенца“ днес.

Порта ал Прато

Тя е част от стените на Флоренция и се намира в центъра на много оживен площад на градските околовръстни алеи, където се събират виале „Фратели Росели“, виа „Понте але Мосе“ „виале „Белфиоре“ и Ил Прато.

Порта „Сан Николò“

Тя е част от стените на Флоренция и се намира на пл. „Джузепе Поджи“ в квартал „Олтрарно“. Поради изолирания си, масивен и тънък външен вид днес тя прилича повече на кула (въпреки че в миналото всички порти на Флоренция са били такива), толкова много, че понякога се нарича Кула „Сан Николо“. От тук е започвал южният кръг.

Торе дела Дзека

Тя затваря стените на Флоренция към река Арно на изток, поради което може да се говори за "терминална кула". Днес е изолирана в средата на пътен възел на Виали ди Чирконвалационе в началото на едноименния Лунгарно дела Дзека Векия.

Торе дела Серпе

Била е част от маршрута от XIII и XIV век на Стените на Флоренция. Тази кула, която днес се намира на остров в оживените алеи на Чирконвалационе в средата на виале „Фратели Росели“, е имала охранителна функция и някога е била близо до вторичната порта.

Торино ди Санта Роза

Намира се близо до Порта Сан Фредиано. В нея са намира архитектурният паметник „Табернакъл на Св. Роза“.

• 
  Порта Романа
• 
  Порта Сан Фредиано
• 
  Порта Сан Джорджо
• 
  Порта Сан Миниато
• 
  Порта ала Кроче
• 
  Порта Сан Гало
• 
  Порта а Фаенца
• 
  Порта ал Прато
• 
  Порта Сан Николò
• 
  Порта дела Дзека Векия
• 
  Торе дела Серпе
• 
  Торино ди Санта Роза

Крепости

Крепост да Басо (Фортеца да Басо)

заобиколена от алеите на Виали ди Чирконвалационе (Околовръстните алеи) и близо до голямата гара „Санта Мария Новела“, е най-голямото произведение на звездообразен форт с прилежащи крепостни градини, вмъкнати в стените на Флоренция от XIV век – днес място на множество конференции, срещи, концерти, дискотеки и национални и международни инициативи.

Форт „Белведере“

една от крепостите на града, както и известна панорамна точка и ценно архитектурно произведение. Разположена на най-високата точка на хълма Боболи, до нея може да се стигне от брега на Сан Джорджо, от ул. „Белведере“ или от ул. „Сан Леонардо“.

Фортеца да Басо

Форт „Белведере“

Природни зони

Градина „Боболи“

Със своите 45 хектара това е един от най-големите примери за историческа градина в Италия, свързана с Палацо Пити и Форт „Белведере“. Градината, която посреща над 800 000 посетители всяка година, е забележителна не само със своята историческа и ландшафтна стойност, но и с колекцията си от скулптури, вариращи от римски антики до такива от XVI и XVII век.

Градина „Бардини“

Тя се простира около едноименната вила, на южните хълмове на града, недалеч от Форт „Белведере“ и върховата зона на Градина „Боболи“. Голяма част от парка се вижда ясно от Пиацале Микеланджело. И паркът, и вилата са отворени за обществеността през юни 2007 г. след много дълъг проект за възстановяване, който връща целия комплекс към предишната му слава.

Парк „Кашине“

По-известен като Ле Кашине, със своите 160 хектара той е най-големият обществен парк във Флоренция. Започва от сегашния площад „Виторио Венето“ и достига под моста Понте ал Индиано, естествено ограничен от река Арно, потока Муньоне и канала Мачинанте. Много популярно спортно място, той разполага с многобройни спортни съоръжения, включително тенис кортове, футболни игрища, велодром, стрелбище, стрелба с лък, плувни басейни и две писти. В допълнение към клубовете и дискотеките там се намират паметникът на индийския принц Раджарам Чутрапути, бронзовата статуя на крал Виктор Емануил II на кон, Пирамидата на Кашине, амфитеатърът и Авиационната военна школа „Джулио Дюе“.

Розариум (Джардино деле Розе)

Това е прекрасен парк на виале „Джузепе Поджи“ в района „Олтрарно“, под Пиацале Микеланджело на запад.

Ирисова градина

Това е зелена зона на хълма от източната страна на Пиацале Микеланджело. Отворена е за посетители само през май, когато цъфтят ирисите на ежегодно организирания международен конкурс.

Джардино дей Семпличи

Това е част от Природонаучния музей на Флорентинския университет. Третата най-стара ботаническа градина в Италия, тя непрекъснато е домакин на редки и екзотични видове от основаването си през 1545 г.

Градинарска градина (Джардино дел Ортокултура)

Намира се в района на Понте Росо, в северната част на Флоренция. Тя е била домакин на национални изложби и престижни изложби. В допълнение към Лоджията „Бонди“ в градината има и голяма оранжерия от желязо и стъкло, която при построяването си е била уникална за Италия. От градината може да се стигне и до Зеленчуковата градина на Парнас, където се намира Джардино дей Семпличи.

Градина „Герардеска“

Това е най-голямата частна градина в историческия център на Флоренция и главният ѝ вход е на Пиацале Донатело. Пред нея е Палацо дела Герардеска.

Градина „Ториджани“

Това е голям парк във флорентинските стени, в отлично състояние на консервация. Представлява типичен пример за романтичния стил, характеризиращ градините в началото на XIX век. Вътре се намират пещерата на Мерлин, Gymnasium и малката кула .

Крепостни градини

Наричани още del Vascone, те са разположени на много централно място на града: от източната страна на Фортеца да Басо, между бастионите на крепостта и алеите на Чирконвалационе, от които виале „Филипо Строци“ ги заобикаля за голяма част. Те са проектирани от Джузепе Поджи като част от преустройството на Флоренция, когато тя става столица на Италия.

Други интересни природни зони са градината на Палацо Медичи Рикарди, градината на Вила дела Петрая и градината на Вила ди Кастело.

• 
  Градина „Боболи“
• 
  Градина „Боболи“: Пещера на Буонталенти
• 
  Градина „Боболи“: Обелиск
• 
  Градина „Боболи“: Островче Андромеда
• 
  Градина „Боболи“: Кафехаус
• 
  Градина „Бардини“
• 
  Градина „Бардини“: статуи
• 
  Градина „Бардини“: фонтан
• 
  Парк „Кашине“: Анфитеатър
• 
  Парк „Кашине“: Пирамида
• 
  Парк „Кашине“: Статуя на Виктор Емануил IIа
• 
  Парк „Кашине“: Паметник на принц Раджарам Чутрапути
• 
  Градина на розите
• 
  Ирисова градина
• 
  Ирисова градина
• 
  Джарджино дей Семпличи
• 
  Джардино дел Ортокултура)
• 
  Градина „Герардеска“
• 
  Градина „Ториджани“
• 
  Джардини дела Фортеца
• 
  Градина на Палат „Медичи Рикарди“
• 
  Градини на Вила „Ла Петрая“
• 
  Градина на Вила ди Кастело

Култура

Националната централна библиотека на Флоренция

Библиотека Лауренциана

Библиотеки

• Националната централна библиотека на Флоренция – една от най-важните европейски библиотеки.
• Библиотека Лауренциана (Лаврентийска библиотека)
• Библиотека Маручелиана
• Библиотека Рикардиана
• Библиотека Морениана
• Библиотека на Академия дела Круска – най-голямата италианска библиотека по лингвистика и история на италианския език
• Библиотека на Микелоцо
• Библиотека на Кабинет „Вийосо“
• Библиотека и архив на Рисорджименто
• Библиотека с педагогическа документация (BDP – INDIRE)
• Библиотека „Уфици“ (бивша библиотека Малябекиана)
• Библиотека на Академията за изящни изкуства
• Исторически архив на Европейския съюз
• Библиотека на Военно-географския институт (IGM)
• Национален образователен център и музей
• Библиотека на Фондация „Спадолини Нуова Антолоджия“
• Документационен център „Матео Ланцони“ (Библиотека „Полимода“)

Общински библиотеки

• Библиотека „Паладжо ди Парте Гуелфа“
• Библиотека „Пиетро Туар“
• Библиотека „Фабрицио де Андрè“
• Облатна библиотека
• Детска библиотека
• Библиотека „Дино Пиерачони“
• Библиотека „Галуцо“
• Библиотека „Изолото“
• Библиотека „Марио Луци“
• Библиотека по градинарство
• Библиотека „Филипо Буонароти“
• Библиотека „Вила Бандини“
• Исторически архив на община Флоренция (Палацо Бастоджи)

Образование

Училища

• 76 начални училища (6 – 11 г.), от които 18 частни
• 38 средни училища от 1-ва степен (11 – 13 г.), от които 10 частни
• 94 средни училища от 2-ра степен (13 – 18 г.). Тук влизат 50 лицея (от които 23 частни), 22 технически института (от които 4 частни) и 22 професионални института
• Международно флорентинско училище (International School of Florence) (Villa Le Tavernule, Via del Carota, 23/25, Баньо а Риполи)

Университети

Логото на Флорентинския университет

Флоренция е стар университетски център и дом на известни образователни и изследователски институции. Много чуждестранни университети имат клонове или връзка с града, особено по отношение на историческите, художествените и литературните дисциплини. В града има около 30 международни университета: американски, немски, френски, английски, японски.

• Флорентински университет (държавен) – основан през 1321 г., той е един от най-престижните италиански университети. Предлага също двойни курсове и 30 международни курса. Двойните курсове са: бакалавърска степен по езици, литература и междукултурни изследвания, за учебната програма Италианско-унгарски двустранни изследвания в Университет Debreceni Egyetem; Магистърска степен по архитектура, за учебната програма по архитектурен дизайн в университета Тонгджи в Шанхай; Магистърската степен по финанси и управление на риска има две двойни пътеки за квалификация: една с Националното висше училище по информатика за индустрията и бизнеса (ENSIIE) в Еври-Куркурон и една с Икономическия университет в Катовице. Университетът присъства и в много други центрове на Тоскана с клонове и учебни центрове в Прато, Емполи, Пистоя, Сесто Фиорентино, Сан Кашано ин Вал ди Пеза, Винчи, Каленцано, Филине Валдарно, Сан Джовани Валдарно и Лагонегро (CdL Nursing).
• Клон на Европейската школа по икономика (European School of Economics, Palazzo Rosselli Del Turco, Borgo SS. Apostoli 19) – частен. Предлага тригодишни курсове за бакалавърска степен по бизнес администрация (BScHons), следдипломни програми и курсове за специализация, включително MBA (на английски) и богат избор от магистърска степен (MSc) със стажове.
• Клон на Европейски университетски институт (European University Institute) – международен орган за обучение за курсове за следдипломна специализация, насочени към притежатели на докторска степен (Via della Badia dei Roccettini, 9, Сан Доменико ди Фиезоле), с множество седалища във Флоренция и провинцията
• Клон на Харвардския университет (Villa I Tatti, Via di Vincigliata, 26) – частен
• Клон на Нюйоркския университет (Villa La Pietra - Via Bolognese, 120) – частен
• Клон на Стандфордския университет (Piazza Santa Maria sopr’Arno, 1) – частен
• Клон на Държавния университет „Кент“ (Palazzo dei Cerchi, Vicolo dei Cerchi 1) – държавен
• Клон на Калифорнийския държавен университет (Via Giacomo Leopardi, 12) – държавен
• Клон на Сиракузкия университет (Piazza Savonarola, 15) – частен
• Клон на Държавния университет на Флорида (Borgo degli Albizi, 15) – държавен
• Клон на Университет „Дрейк“ (c/o Centro Lorenzo de’ Medici, Via Ricasoli, 9) – частен
• Клон на Университет „Джеймс Медисън“ (Via dei Michelozzi, 2) – държавен
• Клон на Университет Тюлейн – SACI: Studio Art Centers International (Via Sant’Antonino, 11) – частен
• Клон на Университет „Гонзага“ (Piazza Antinori, 3) – частен йезуитски университет
• Клон на Университет „Феърфийлд“ (Via del Giglio, 15) – частен йезуитски университет
• Клон на Университет „Пепърдайн“ (Viale Milton, 41) – частен християнски калифорнийски университет
• Организация CAPA – Global Education Network (Palazzo Galli-Tassi) – работи рамо до рамо от години с най-важните университети по света, предлагайки учебни програми в чужбина в основните университетски градове по света: Барселона, Лондон, Дъблин, Сидни и Флоренция.
• CEA Cultural Experience Abroad – за американски студенти
• ISI Florence (Държавен университет на Пенсилвания, Университет на Кънектикът, Университет на Вирджиния, Държавен университет на Аризона) (Palazzo Rucellai – Via della Vigna Nuova, 18) – за американски студенти

Близо до Флоренция

• Клон на Джорджтаунския университет (Villa Le Balze, Via Vecchia Fiesolana, 26, Фиезоле) – частен католически университет
• Клон на Мичиганския универститет и на Уисконсинския университет (Via Gramsci, 460, Сесто Фиорентино) – държавни

Школи и академии

Във Флоренция има множество училища и професионални институти от всички нива.

Изкуства

• Академия за изящни изкуства
• Международен художествен университет (Universtà Internazionale d'Arte)
• Академия за рисувални изкуства (Accademia delle arti del disegno)
• Художествена академия АД'A (Accademia d'Arte AD'A)
• Италианска академия (Accademia Italiana)
• Художествен институт „Лоренцо де Медичи“ (Lorenzo de' Medici Art Institute)
• Художествена школа „Център Фиоренца“ (Centro Fiorenza The Art School)
• Художествена школа за свещено изкуство (Sacred Art School Firenze)
• Художествена школа „Леонардо да Винчи“ (Leonardo da Vinci Art School)
• Школа за бижутерско изкуство „Персео“ (Scuola d'Arte Orafa Perseo)
• Международна школа за комикси (Scuola Internazionale di Comics)
• Национално независимо училище за кино (Scuola Nazionale Cinema Indipendente)
• Киношкола „Имаджина“ (Scuola di Cinema Immagina)
• Академия „Немо“ (Nemo Academy) – дигитални изкуства
• Школа Mohole (Scuola Mohole) – кино, музика, визуални изкуства, комуникация и сторителинг
• Театрална академия на Флоренция (Accademia teatrale di Firenze)
• Аркетипо (Archètipo) – към Общински театър „Антела“
• Международна театрална компания на Флоренция (Florence International Theatre Company)
• Театрална школа „Геният на лампата“ (Il Genio della Lapmada APS)
• Театрална школа „Възможни театри“ (Teatri Possibili)
• Асоциация за театрална култура Stanzone delle Apparizioni
• Школа за театър и импровизация Алмавива (Scuola di teatro Almaviva)
• Международен хореографски център Opus Ballet (Opus Ballet - Centro Internazionale Danza e Spettacolo)
• Консерватория „Луиджи Керубини“ (Conservatorio Luigi Cherubini)
• Клон на Модния технологичен институт (Fashion Institute of Technology) (Via Curtatone, 1)
• Клон на Европейския институт по дизайн (Istituto Europeo di Design) (Via M. Bufalini 6/r и Via De' Pucci 6)

Други

• Авиационна военна школа „Джулио Дуе“ (Scuola militare aeronautica Giulio Douhet)
• Академия на Георгофилите (Accademia dei Georgofili) – историческа институция, която в продължение на 250 години насърчава изучаването на агрономия, горско стопанство, икономика и селскостопанска география сред учени и собственици на земя.

Изследователски центрове

• Изследователската зона на Националния съвет за научни изследвания (CNR) – намира се в научния център в Сесто Фиорентино, където се намират множество институти за върхови постижения, сред които Институтът по комплексни системи (Istituto dei sistemi complessi), Европейска лаборатория по нелинейна спектроскопия (Laboratorio europeo di spettroscopia non lineare), Центърът за магнитни резонанси (Centro di Risonanze Magnetiche)
• Национален институт за документация, иновация и образователно изследване (INDIRE) – най-старият изследователски орган на Министерството на просветата, висшето образование и изследванията (MIUR).
• Художествено-исторически институт във Флоренция (Kunsthistorisches Institut di Firenze) – една от най-дългогодишните изследователски институции, посветени на историята на изкуството и архитектурата в Италия. Основан през 1897 г. по частна инициатива на група независими учени, той е част от Институти „Макс Планк“ от 2002 г. Предпочитаните теми за обучение са изкуството и визуалната култура на Италия, Европа и Средиземноморието в глобални перспективи.

Културни институции

Флоренция е домакин на престижни културни институции, които допълнително обогатяват културното наследство на града:

• Академия дела Круска – италианска институция (юридическо лице), обединяваща учени и експерти по лингвистика и филология на италианския език. Тя е сред най-престижните лингвистични институции в Италия и в света
• Академия на Георгофилите – институция, активна в сферата на агрономическите и енологичните изследвания
• Държавен архив на Флоренция – огромен депозит от книжа и документи от всички епохи, свързани с Флоренция, от фундаментално значение за исторически, историко-художествени, лингвистични и дипломатически изследвания
• Кабинет „Вийосо“ – пресечна точка между италианската и европейската култура
• Фабрика за твърди камъни (Опифичо деле пиетре дуре) – централен институт, зависим от Министерството на културното наследство и дейности, на международно ниво, активен в областта на реставрацията и консервацията на произведения на изкуството
• Италианско общество на Данте – има за цел да насърчава всички инициативи, насочени към повишаване на познанията за фигурата и работата на Данте Алигиери.

Музеи

Световната столица на изкуството, Флоренция, предвид огромното художествено богатство на града, има голям брой важни музеи и художествени галерии, които пазят някои от най-известните и ценни произведения в света. Тук са изредени някои от най-известните музеи в града:

Галерия „Уфици“

• Галерия „Уфици“: една от най-известните и важни художествени галерии в света. Има несравнима колекция от ренесансово изкуство – флорентинско и друго, включително и най-голямата колекция от картини на Ботичели. Разделена е на различни зали, създадени за школи и стилове в повече или по-малко хронологичен ред. Родена от художествените колекции, натрупани през вековете от Медичите, тя също има забележителна колекция от антични скулптури и експонати, сред безбройните шедьоври на Джото, Чимабуе, Леонардо да Винчи, Микеланджело, Рафаело, Тициан, Караваджо, Албрехт Дюрер и много други други.
• Палацо Векио: представлява политическото сърце на Флоренция за около два века, преди да стане резиденция на херцог Козимо I де Медичи. Неговата история е отразена в изключителната декорация на вътрешните пространства и в художествените колекции. Съставен от няколко ядра (средновековно, ренесансово и късноренесансово), той се откроява преди всичко в интериора, проектиран от Джорджо Вазари за Козимо I и съпругата му Елеонора ди Толедо, по който, наред с други, работи и Аньоло Брондзино (Параклисът на Елеонора). Различни шедьоври са представени в изложбения маршрут, като скулптури на Донатело, Андреа дел Верокио и Микеланджело. Уникална е възможността за редовно посещение в групи с екскурзовод на тайните проходи и най-трудните за достъп среди като Кабинета на Франческо I.
• Коридор на Вазари: издигнат маршрут, който свързва Палацо Векио с Палацо Пити, минавайки през Галерия „Уфици“ и над Понте Векио. Построен е за Великия херцог Козимо I.

Давид на Микеланджело

• Галерия на Академията: световно известна със своята колекция от статуи на Микеланджело Буонароти, включително прочутия „Давид“. Родена като помощ при обучението на студенти в близката Академия за изящни изкуства и обогатена с шедьоври от закриването на църкви и манастири във Флорентинската област, сега тя има хетерогенен изложбен маршрут, който варира от тоскански примитиви (художници на златен фон от XIII век) до шедьоврите на Ренесанса и Маниеризма, от галерията с гипсови отливки на Лоренцо Бартолини до лотарингската колекция от руски икони, до колекциите на съседния Музей на музикалните инструменти.
• Палацо Пити: най-големият монументален комплекс в града. Включва осем музея:
  • Палатинска галерия: разположена в някои от най-красивите зали на двореца, с фрески на Пиетро да Кортона и други, съдържа превъзходна „картинна галерия“, която все още се показва според декоративните критерии на мода до XIX век. С изключение на няколко престижни изключения (Ботичели, Филипо Липи), колекцията отразява годините, в които дворецът е бил украсен от Медичите, от XVI век нататък, с една от най-забележителните групи в света на произведения на Рафаело и шедьоври на Тициан, Рубенс, Караваджо и много други. Някои ценни обогатявания като банята от Елиза Бачоки и Италийската Венера от Антонио Канова датират от Наполеоновия период.
  • Монументални апартаменти: набор от 14 зали, използвани от семейство Медичи и техните наследници през вековете. Първо великият херцог на Тоскана, а след това кралят на Италия пребивават тук, по време на периода на Флоренция като столица.
  • Галерия за модерно изкуство: тази огромна колекция предлага пълна италианска панорама на артистичния период от края на XVIII век (Неокласическата епоха) до първите десетилетия на XX век и съдържа творби на, наред с други, Антонио Канова, Франческо Айец, Джовани Дюпре, Джовани Фатори, Телемако Синьорини, Силвестро Лега, Джовани Болдини, както и произведенията на Макиайолите и на футуристи като Джакомо Бала и Филипо Томазо Маринети.
  • Хазна на великите херцози: известен още като Съкровището на Медичите, съдържа огромна колекция от безценни златарски предмети, сребърни прибори, камеи, кристали, произведения от слонова кост и полускъпоценни камъни, често в зали с фрески.
  • Музей на модата и на облеклото: съдържа колекция от повече от 6000 артефакта, включително стари дрехи, аксесоари, театрални и кинематографични костюми с голямо документално значение. Това е и единственият италиански музей, който проследява подробна история на модите, които са следвали една след друга, благодарение и на наличието на множество престижни примери от италиански и чуждестранни дизайнери.
  • Музей на порцелана: колекцията от порцелан е много стара, с предмети, дадени на великите херцози от други европейски суверени или поръчани от тях.
  • Музеят на каретите: каретите и други транспортни средства, принадлежащи на великия херцогски двор, са изложени тук, особено датиращи от периода между края на 18 и 19 век.
  • Градина „Боболи“: свързани и с Форт „Белведере“, са един от най-важните примери за италианска градина в света. Това е истински музей на открито поради своята архитектурно-ландшафтна обстановка и колекцията от скулптури, вариращи от римски антики до XIX век. Забележително е значението, което статуите и сградите приемат в градината, като Кафехаус от XVIII век (рядък пример за Рококо стил), който позволява да се насладиш на гледката към града или лимоновата градина.
• Национален музей „Барджело“: съхранява най-важната колекция от скулптури в града с ренесансови шедьоври на Микеланджело, Донатело (като Давид на Донатело), Бенвенуто Челини, Верокио, Джамболоня, Аманати, Лоренцо Гиберти, Микелоцо, Лука дела Робия и Брунелески. Той също така съхранява изключителни колекции от приложно изкуство, от бижута до оръжия, от керамика до слонова кост.
• Музей „Сан Марко“: в древния манастир Сан Марко, той съхранява най-добрата колекция в света от произведения на Беато Анджелико, който е живял и работил тук. Самият манастир е шедьовър на архитектурата от началото на XV век, създаден от Микелоцо за Козимо де Медичи. Изложени са и други произведения на ренесансовото сакрално изкуство и лапидарият от района на Стария пазар, разрушен около 1895 г., за да направи път за Пиаца дела Република.

Параклиси на Медичите

• Параклиси на Медичите в Базилика „Сан Лоренцо“: гробницата на династията Медичи от XV век. Сред необикновените среди, които могат да бъдат посетени, са Новата сакристия на Микеланджело и монументалната Капела на принцовете.
• Музей на фабриката за твърди камъни (Opificio delle pietre dure): една от гордостите на Флоренция и на Италия в световен мащаб. Дейността му е насочена към реставрация на произведения на изкуството и научни изследвания в тази област.
• Природонаучен музей: управляван от Флорентинския университет, той е един от най-големите и важни италиански научни музеи и е разделен на шест големи секции, разположени в толкова много райони на града: Секция по зоология „Ла Спекола“, Антропология и етнология, Секция по ботаника, Секция по геология и палеонтология, Секция по минералогия и литология и Секция на ботаническата градина (Джардино дей Семпличи) .
• Музей „Галилей“: съхранява една от най-важните научни колекции на национално и международно ниво, с оригинални инструменти, използвани от Галилео Галилей.
• Национален археологически музей: разположен в дворец от xVII век, използван като резиденция на принцеса Мария Мадалена де Медичи на пл. „Сантисима Анунциата“, той се състои от Етруска секция, Римска секция, Древногръцка секция и Египетски музей – най-важният в Италия след този в Торино.
• Музей „Опера дел Дуомо“: роден от колекцията от произведения от комплекса на Пиаца дел Дуомо., той е реорганизиран и модернизиран в помещенията през 1990-те г. Съхранява шедьоври на Микеланджело като Пиетà Бандини (където той извайва Давид), Донатело, Лука дела Робия, Лоренцо Гиберти, Андреа Пизано, Нани ди Банко и много други.
• Музей на XX век: в старата Болница на Леополдинките на пл. „Санта Мария Новела“. Посветен е на италианското изкуство от XX век и предлага селекция от около 300 произведения, разпределени в 15 зали.
• Национален фотографски музей „Алинари“ (MNAF): също се намира в Болницата на Леополдинките.

Кино

Има много флорентински актьори и режисьори, известни на национално и международно ниво: Масимо Чекерини, Паоло Ендел, Роберто Бенини, Алесандро Пачи, Джорджо Панариело, Леонардо Пиерачони, Витория Пучини, Елена София Ричи. В града се провеждат много филмови събития в рамките на 50 дни на международното кино. В града има и филмотека.

От 1979 г. до 1991 г. Виторио Гасман, с Театралната работилница, която основава и ръководи на ул. „Санта Мария“, също е основно действащо лице на флорентинския културен свят, който привлича много от най-известните имена на италианския и световен театър и кино във Флоренция от Джорджо Албертаци (много години заместник-директор) до Орацио Коста, от Антонела Давизо до Еторе Скола, от Йовс Льо Бретон до Сиро Фероне.

Музика

Музиката във Флоренция вижда своето първо важно проявление във Флорентинската камерата (Камерата де Барди). Това е група благородници, които през XVI век се срещат, за да обсъждат - по чисто неформален начин, но със страст и отдаденост - музика, литература, наука и изкуства. В средата на XVI век тя представя древногръцки басни, придружени от музика, като по този начин композира първите опери и осигурява вдъхновение за раждането на симфониите през следващите векове. мелодрамата – предшественикът на операта, се ражда от Камерата във Флоренция с изпълнението на „Приказката за Дафнe“ (La favola di Dafne) на Отавио Ринучини през 1594 г. в Палацо Корси-Торнабуони.

Във Флоренция се намира Консерваторията „Луиджи Керубини“, в същата сграда като Академията за изящни изкуства, Галерията на Академията и Фабриката за твърди камъни. Фабриката включва Музея на старинните музикални инструменти, в който се помещават главно инструменти от XVIII век като цигулки, виоли и виолончели, някои от които са направени от най-значимия лютиер в историята – Антонио Страдивариус, както и множество музикални куриози като клавесинът на Бартоломео Кристофори – изобретател на пианото.

Флоренция се гордее с един от най-престижните оркестри в света – световноизвестният Маджо Музикале Фиорентино, както и с един от най-важните изследователски и продуцентски центрове за нова музика и звук – Темпо Реале, основан от Лучано Берио.

В съвременната епоха има много флорентински музиканти, които са се утвърдили на високи нива. Сред всички, в съвременната класическа музика, изпъква Силвано Бусоти. От началото на 30-те г. на XX век насам сред певците, които се отличават в естрадната музика, са Одоардо Спадаро, Карло Бути, Отело Бокачини, тенорът Марио Дел Монако, Нарчизо Париджи, Рикардо Дел Турко и певецът на флорентински Рикардо Мараско. През последните години изпълнителите, постигнали успех в поп и рок музиката, са Пупо, Паоло Валези, Марко Мазини, Ирене Гранди, Джиневра Ди Марко, Пиеро Пелу, Майк Франсис, Саверио Ланца, Алесандро Балди, Алесандро Канино, групите Дирота су Куба, Бандабардо, Домине и О.Р.О.

През първата половина на 80-те години на XX век Флоренция се превръща в столица на италианската младежка култура, благодарение на един от онези синхрони, които не са случайност, а резултат от колективни намерения и таланти. Създадена е много оживена и благоприятна среда, до степен че провинциален град като Флоренция преживява експлозия на креативност, която се развива в различни посоки. Оживяват най-интересните идеи на националната сцена в областта на музиката, театъра, изкуството, нощните забавления, модата и новите комуникации, давайки началото на един от най-интелигентните културни сезони от последните десетилетия в историята на града. Раждат се списания, които ще се считат за основополагащи за т. нар. „изследователски списания“ и за независимата музика на италианската сцена като "Westuff". Дотогава малко известни клубове като Банана Мун, Казабланка, Манила, Чинема Универсале и най-вече Тенакс стават отправни точки за ъндърграунд културата, която още през 70-те години намира в дискотеката Спейс Електроник като свое основно място за изразяване. На фона на постпънка и на ню уейва се раждат музикални групи, които бързо постигат популярност, включително групи като Литфиба и Диафрама, Неон, Панков, Модà, Ъндърграунд Лайф, Ринф и Саботаж.

Раждат се първите радиостанции (Контрорадио, Радио Ченто Фиори) и първите независими лейбъли (Материали Сонори, I.R.A., Контемпо) и експериментални театрални компании като Криптон и Магадзини Криминали.

Литература

Данте Алигиери

Най-известният флорентински писател на времето със сигурност е Данте Алигиери (1265 – 1321), наричан „баща на италианския език“. Сред първите му произведения са „Нов живот“, чиято тема е любовта, която поетът изпитва към Беатриче. Най-известната му творба е „Божествена комедия“, която поетът създава между 1306 и 1321 г. Поемата, разделена на три части, разказва за пътуването на Данте през Ада, Чистилището и Рая, придружен първо от Вергилий и след това от Беатриче.

Гуидо Кавалканти

Важни представители на Долче стил нуово известен също като Стилновизъм, са поетите Лапо Джани (? – XIII-XIV век) и Гуидо Кавалканти (ок. 1258 – 1300). Това е важно италианско поетично течение, което се развива между 1280 и 1310 г., първо в Болоня благодарение на своя инициатор, смятан за Гуидо Гуиницели, но след това се премества във Флоренция където се развива най-много. То повлиява част от италианската поезия до Франческо Петрарка.

Джовани Бокачо

Джовани Бокачо (1313 – 1375) изпитва същата ентусиазирана любов към Античността и същото преклонение пред новата италианска литература като Петрарка. Той е първият, който прави латински превод на „Илиада“, а през 1375 г. и на „Одисея“. Той не изобретява октавната строфа, но е първият, който я използва в произведение с дължина и художествени качества в неговата Teseide – най-старата италианска романтична поема. Става известен главно с „Декамерон“ – сборник от сто новели, свързани от група мъже и жени, които се оттеглят във вила близо до Флоренция, за да избягат от чумната епидемия през 1348 г. Писането на новели, толкова изобилно през предходните векове, особено във Франция, сега за първи път приема художествена форма. Стилът на Бокачо клони към имитация на латински, но при него прозата първо приема формата на развито изкуство. Освен това в „Декамерон“ той очертава характера и наблюдава страстите. В това се крие неговата новост.

Леон Батиста Алберти

Ренесансовият хуманизъм се развива през XIV и началото на XV век и е отговор на предизвикателството на средновековното схоластично образование, наблягайки на практическите, допрофесионалните и научните изследвания. Схоластиката се фокусира върху подготовката на мъжете да бъдат лекари, адвокати или професионални теолози и се преподава от одобрени учебници по логика, естествена философия, медицина, право и теология. Основни центрове на Хуманизма са Флоренция и Неапол. В Италия хуманистичната образователна програма печели бърз прием и до средата на XV век много от членовете на висшите класи получават хуманитарно образование.

Един от най-големите представители на Хуманизма в областта на литературата е архитектът, математик и лингвист Леон Батиста Алберти (1404 – 1472). Между 1433 и 1441 г. се посвещава на основното си литературно произведение „Трактат за семейството“. Написан на народен език, трактатът се фокусира върху анализирането на всички аспекти на семейния живот, от брака до икономическото управление на дома, до образованието на децата.

Лоренцо Великолепни

Влиянието на Флоренция върху Ренесанса е особено видимо при Козимо де Медичи Стари (1389 – 1464) и Лоренцо де Медичи Великолепни (1492 – 1492).^[93] Мисленето на Лоренцо Великолепни е формирано от древните: той учи при гърка Йоан Аргиропул, посещава платонови дискусии, събира кодекси, скулптури, вази, картини, скъпоценни камъни и рисунки, за да украси градините на Сан Марко и създава Библиотека Лауренциана. Той живее изцяло в класическия свят, но ако четем собствените му стихове, виждаме човек на своето време, почитател на Данте и на старите тоскански поети, който черпи вдъхновение от популярната муза. Като поет той успява да предаде и най-ясно изразения реализъм, и най-възвишения идеализъм, като преминава от платоновия сонет към страстните триоли на Amori di Venere, от грандиозността на Salve до Nencia до Beoni, от Canto carnascialesco до lauda.

Анджело Полициано

Анджело Полициано (1454 – 1494) обединява още по-изкусно античния и модерния, класическия и популярния стил. В неговите Rispetti и Ballate свежестта на образите и пластичността на формата са неподражаеми. Почитател на Древна Гърция, той пише италиански стихове с ослепителни цветове; най-чистата елегантност на гръцките източници прониква в неговото изкуство във всичките му разновидности, както в Orfeo, така и в Stanze per la giostra.

Луиджи Пулчи

Италия все още няма истинска епична поезия, но има много поеми, наречени кантари, защото съдържат истории, които се пеят на хората, и освен това има романтични поеми, като Buovo d'Antona, Regina Ancroia и др. Но първият, който въвежда живот в този стил, е Луиджи Пулчи (1432 – 1484), който израства в дома на Медичите и който написва Morgante Maggiore по молба на Лукреция Торнабуони, майка на Лоренцо де Медичи. Материалът на Морганте е почти изцяло взет от неясна рицарска поема от XV век, преоткрита от Пио Райна през XX век. Пулчи издига своя собствена структура, често превръщайки темата в присмех, изкривявайки героите, въвеждайки много отклонения, ту капризни, ту научни, ту теологични. Той издига романтичния епос в произведение на изкуството и обединява сериозното и комичното.

Николò Макиавели

Франческо Гуачардини

Николо Макиавели (1469 – 1527) и Франческо Гуичардини (1483 – 1540) са главните създатели на историографията, основана на наблюдението. Основните произведения на Макиавели са „История на Флоренция“, „Беседи върху първите десет глави на Тит Ливий“, „Изкуството на войната“ и „Владетелят“. Неговата заслуга се състои в това, че подчертава експерименталната страна на изследването на политическото действие, като наблюдава факти, изучава истории и извлича принципи от тях. Неговата история понякога е неточна във фактите; това е по-скоро политическо, отколкото историческо произведение. Особеността на гения на Макиавели се крие в неговото артистично усещане за третиране и обсъждане на политиката сама по себе си и за себе си, без оглед на непосредствената цел в способността му да се абстрахира от частичните прояви на преходното настояще, в заповяда по-задълбочено да притежава вечното и вродено царство и да го постави в подчинение на себе си. До него и като историк, и като държавник идва Гуичардини. Той е много наблюдателен и се опита да сведе наблюденията си до наука. Неговата „История на Италия“, която се простира от смъртта на Лоренцо де Медичи до 1534 г., е пълна с политическа мъдрост, подредена е умело в своите части, дава жива картина на характера на хората, за които се отнася, и е написана в грандиозен стил. Той проявява дълбоко познаване на човешкото сърце, обрисува правдиво темперамента, способностите и навиците на различните европейски народи. Връщайки се към причините за събитията, той търси обяснението на разнопосочните интереси на принцовете и на тяхната взаимна ревност.

Галилео Галилей

През XVII век Галилео Галилей (1564 – 1642) – една от водещите фигури в историята на науката и италианската литература, живее и преподава във Флоренция с пълната подкрепа на семейство Медичи: Козимо II, велик херцог на Флоренция от 1609 до 1621 г. кани учения във Флоренция, където той може да продължи да подкрепя идеите си далеч от намесата на Църквата. Галилей илюстрира своите теории и открития в "Saggiatore" (1623) и в известния „Диалог за двете главни системи в света“ (1632). През 1633 г. той е принуден да се откаже от Теорията на Коперник, според която Земята се върти около Слънцето, и е осъден на затвор за неопределен период от време.

Франческо Реди

Франческо Реди (1626 – 1698) е друг изтъкнат тоскански учен, който се посвещава на литературата. Личен лекар на Козимо III, той написва поемата „Бакх в Тоскана" (1685 г.) и също се посвещава на изучаването на лингвистиката.

От 1776 г. до смъртта му Флоренция е домакин и на Виторио Алфиери (1749 - 1803). Подобно на Алесандро Манцони по-късно Алфиери идва във Флоренция, за да усъвършенства италианския си език. Всъщност дотогава писателят от Пиемонт пише произведенията си на френски. Сред произведенията, написани във Флоренция, са „Саул" (1783), „Антигона" (1776) и „Агамемнон" (1783).

Карло Колоди

Пинокио

Карло Колоди (псевдоним на Карло Лоренцини) (1826 – 1890) – писател, хуморист и журналист, той е най-известен с романа си „Приключенията на Пинокио“, с който след публикуването му през 1883 г. пленява сърцата на цели поколения италиански деца (а впоследствие и на деца по целия свят). Учи в семинарията в Коле ди Вал д'Елса от 1837 до 1842 г., където се вдъхновява за своята прочута дървена кукла, която мечтае да стане истинско момче. Разочарован от италианската политика, той се насочва към детската литература, като първо превежда някои френски приказки на италиански, а след това се посвещава на създаването на произведения като Giannettino през 1876 г. – педагогическа поредица, изследваща обединението на Италия. Неговият шедьовър „Приключенията на Пинокио“ е публикуван в епизоди от 1881 до 1883 г. в периодичното издание Giornale per i Bambini и е една от най-успешните детски книги в света.

Флоренция винаги е била много гостоприемна към италианските и чуждестранните художници и писатели. Сред тези, които са отседнали там, е Габриеле Д'Анунцио, живял във Вила Ла Капончина от 1898 до 1909 г.

През 20-те и 30-те години на XX век във Флоренция процъфтяват множество литературни списания. Едно от най-известните несъмнено е „Салария“, което започва да излиза през 1926 г. и след това затваря през 1934 г. С идването на фашисткия режим много от литературните списания са подложени на цензура и поради това са принудени да бъдат затворени.

Васко Пратолини

Сред писателите и поетите на XX-XXI век изпъкват:

• Васко Пратолини (1913 – 1991) – една от водещите фигури на флорентинската и италианската литература от XX век. Прочута е трилогията му „Италианска история“, която включва „Метело“, „Lo sialo“ и „Allegoria e derisione“. В творбите му житейските истории на флорентинците от работническата класа се преплитат с анализа на политическото и социалното положение на Флоренция в следвоенния период и фашисткия период.
• Марио Луци (1914 – 2005) – последният голям представител на флорентинската литературна традиция и един от най-големите съвременни италиански поети. В знак на почит към литературната му кариера тогавашният президент на републиката Карло Адзельо Чампи го номинира за пожизнен сенатор през 2004 г.

Дача Мараини

• Пиетро Читати (1930 – 2022) – писател, журналист, биограф, есеист и литературен критик. Многостранен писател, той успешно се впуска в нехудожествена и литературна биография на велики писатели като Алесандро Манцони, Франц Кафка, Йохан Волфганг фон Гьоте, Лев Толстой, Катрин Мансфийлд, Джакомо Леопарди,Марсел Пруст и др. Няколко от страниците му са посветени и на митовете на древните народи и на Гърция (преди всичко на Омир), на религиозни и философски доктрини като Херметизма.
• Дача Мараини (1936) – писателка, поетеса и есеистка. Носителка е на много литературни награди. Творбите ѝ засягат много деликатни теми, като например насилието над деца. В автобиографичния ,Корабът за Кобе" (2001) разказва за периода, през който семейството ѝ е живяло в японски концентрационен лагер.

Гастрономия

Тоскански хляб

Флорентинската кухня се характеризира с четири основни елемента: тоскански хляб (плосък, безсолен, добре изпечен с хрупкава коричка и лека вътрешност), двойно пресован зехтин, месо (на скара, телешки стекове по флорентински, печено или задушено на вино дивечово месо като глиганско, заешеко или еленско) и вино Кианти.

Предястия

• Кростини с черни дробчета (Crostini di fegatini): сготвен пастет от пилешки дробчета върху тоскански хляб, потопен в бульона от готвенето

Първи ястия

• Хлебна супа или Риболита (Ribollita): основните съставки са черно зеле и боб (видове борлоти, тосканели или канелини). Риболита е зимно ястие с полутвърд вид. За да е по-хубаво, черното зеле трябва да е претърпяло един или няколко зимни студа, които омекват листата му и го правят по-сладко. Обичайно е да се добави струйка двойнопресован зехтин екстра и да нареже пресен лук.
• Хлебна супа (Minestra di pane): рецептата включва много видове зеленчуци: картофи, домати, боб, целина, моркови, лук и особено черно или къдраво зеле, претърпяло поне един зимен студ, който омекотява листата му. Бобът може да бъде от видовете борлото или канелино. Хлябът трябва да е тоскански и стар. В края на готвенето се добавя струйка двойнопресован зехтин и евентуално няколко препечени филийки хляб. Рецептата включва множество местни вариации, включително използването на суров нарязан лук, както и готвене на корички или "culetti" от прошуто крудо. Приготвянето на хлебната супа е по-бързо от по-известната риболита, която също преминава през допълнителни фази на готвене.
• Фарината от черно зеле (Farinata di cavolo nero): основата за готвене е минестроне със задължително добавяне на листа от черно зеле, задължително са претърпели зимен студ. По-лекият вариант включва директно готвене на черно зеле с лук, целина, моркови, лют червен пипер и доматен сос. Основата на супата може да се получи и като зеленчуците се сварят във водата, в която са варени боб вид борлоти. Това му придава по-силен вкус и текстура. Фараната трябва да е доста течна, когато се свари, за да може да се добави подходящо количество жълто брашно и да се разбърка до готовност. Към супата може да се добави предварително сварен боб борлоти, така че да остане непокътнат до края на варенето. Като всички тоскански супи се сервира гореща със струйка суров двойнопресован зехтин.
• Папардели със заешко (Pappardelle sulla lepre): паста папардели със заешко рагу

• 
  Риболита
• 
  Хлебна супа

Втори ястия

• Стек по флорентински (Bistecca alla fiorentina): разфасовка от телешко или домашно говеждо, първоначално от породата Кианина, което със специфична подготовка се превръща в едно от най-известните ястия на тосканската кухня. Това е висок разрез, включително костта, за приготвяне на скара, с малка степен на готвене.
• Шкембе по флорентински (Trippa alla fiorentina): вече свареното и добре измито шкембе се нарязва на ивици и се добавя към предварително приготвената запръжка от лук. Някои добавят и нарязани моркови, магданоз, целина и скилидка чесън. След това освен солта и черния пипер се добавят малко белени домати и се вари. Сервира се горещо, поръсено по желание с настърган пармезан и струйка зехтин.
• Палачинки по флорентински (Crespelle alla fiorentina): палачинки, пълнени си със спанак, рикота и яйца, покрити със сос бешамел, домат и настърган пармезан, и запечени на фурна.
• Мозък по флорентински (Cervello alla fiorentina): от мозъка на възрастно говеждо или теле, който първо се готви за няколко минути във вряща вода без сол, след което се премахва външната защитна обвивка и се нарязва на филийки, които след това се начукват и пържат в зехтин до пълно златисто. След това ястието се подправя с щипка сол и се поднася с резенчета лимон, които обикновено се придружават от пържени втори ястия.
• Меса в долчефорте (Carni in dolceforte): мариновано месо на парчета, напр. глиганско, се запържва в тиган и се намокря с червено вино, след което се готви 2 часа. След като се свари, сосът се прецежда, отново се поставя на котлона с лъжица брашно или картофено нишесте и се готви 5 минути, като се бърка често. Добавят се нарязан шоколад, стафиди, захаросани плодове и кедрови ядки. Добавя се отново месото и след бързо разбъркване се сервира всичко.
• Треска по флорентински (Baccalà alla fiorentina): трескаа се реже на филета и се набрашнява. В тиган с олио се запържват 3 счукани скилидки чесън, добавя се треската и се оставя да се запържи от двете страни. Овкусява се с прясно смлян пипер и се добавя доматеното пюре, разредено с капка вода, като се варете 10 минути на слаб огън.

• 
  Стек по флорентински
• 
  Шкембе по флорентински

Гарнитури

• Боб ал учелето (Fagioli all'uccelletto): за класическото приготвяне на тази гарнитура (може и да се използва като единствено ястие) се използват различни видове боб. Пелегрино Артузи го нарича „птичи боб“ и ги предлага в комбинация с варено месо или като самостоятелно ястие. За приготвянето той препоръчва да се използва тиган и да се започне с леко задушаване на олио и салвия (градински чай), в които се добавят предварително сварените зърна за овкусяване. Доматеният сос, солта и черният пипер се добавят почти веднага. Паоло Петрони предлага добавяне на пържен чесън и възможност за използване на цели домати.
• Грах по флорентински (Piselli alla fiorentina): в тиган със зехтин се слагат скилидка чесън, връзка ненарязан магданоз, почистен пресен (или замразен) грах и щипка сол. Грахът се залива със студена вода и се вари на слаб огън без капак около половин час или докато грахът се свари добре и водата се изпари. Към края на готвенето се добавят нарязаният на ивици бекон и се готви още няколко минути. Овкусява се със сол, маха се чесънът и магданозът, и се поднася топло.

Единствени ястия

• Боб ал учелето (вж. „гарнитури“ по-горе)
• Лампредото (Lampredotto): вид улична храна, приготвено от една от четирите части на стомаха на едрия рогат добитък – сирищника. Вари се дълго време във вода с домат, лук, магданоз, морков и целина. Възможно е да се опита както като обикновено варено месо, подправено със зелен сос, така и по най-обичания от флорентинците начин, тоест нарязан на малки парчета като пълнеж за пикантен тоскански сандвич – семеле (semelle), чиято горна част част обикновено се накисва в бульона за готвене на лампредото.
• Панкото (Pancotto): чорба, приготвена с парчета стар хляб, сварен в бульон или вода и подправен с масло, сол, олио и настърган пармезан, с добавка, понякога, на доматен сос.
• Панцанела (Panzanella): обикновено включва стар хляб, домати, червен лук и босилек, всичко подправено със зехтин, оцет и сол. В Тоскана и Умбрия хлябът се оставя да се накисне във вода и след това се изцежда, докато стане на трохи и се начупва на парчета, за да се смеси с другите съставки. Както всички бедни и популярни ястия, които в миналото са се приготвяли с налично тогава, няма единна кодирана рецепта. Някои варианти са признати за канонични, като този с добавка на краставица, други са по-свързани с креативността на главния готвач, както в случая с използването на маслини, твърдо сварени яйца (например в рула като гарнитура) и риба тон. Други съставки, които обединяват това ястие с друга типично лятна рецепта – студения ориз, могат да бъдат моркови, копър, царевица, целина, сурови чушки, кренвирши, моцарела, различни видове сирена, кисели краставички, боб борлоти, както и билки на вкус и др. Консумира се за предпочитане през лятото.
• Папа ал помодоро (Pappa al pomodoro): селският произход на това първо ястие се демонстрира от неговите съставки: стар тоскански домашен хляб (безсолен), домати, зеленчуков бульон, скилидки чесън, босилек, тоскански двойнопресован зехтин, сол и черен пипер.

• 
  Фаджоли ал учелето
• 
  Сандвич с лампредото
• 
  Панкото
• 
  Панцарела
• 
  Папа ал помодоро

Сладкиши

• Скиачата по флорентински (Schiacciata alla fiorentina): тази торта традиционно се прави по време на карнавалния период. Не трябва да надвишава 3 см височина при готвене и трябва да остане мека. Обикновено се приготвя в половин тава, подобна на тези, използвани за пица на парче.
• Кастанячо (Castagnaccio): торта от кестеново брашно, произхождаща от Тоскана, сега също типична за Апенинските райони на Умбрия, Пиемонт, Лигурия, Лацио, Емилия-Романя и алпийски или равнинни райони (Венето и Ломбардия) и остров Корсика. Това е типично есенно ястие, което се получава чрез готвене във фурната на смес от кестеново брашно, вода, необработен зехтин, кедрови ядки и стафиди. Местните вариации включват добавяне на други съставки, като розмарин, портокалова кора, семена от копър, сушени плодове като орехи, кедрови ядки, букови ядки. Идеалният акомпанимент за нея е рикота или мед от кестени, младо вино или сладки вина като vin santo.
• Ченчи (Cenci), известни и като Chiacchiere, šprelle, crostoli, frappe, lie, са традиционна сладка и хрупкава паста, приготвена от тесто, което е оформено на тънки усукани панделки, пържено и поръсено с пудра захар. Те са широко разпространени в голяма част от Европа и най-често се консумират в периода непосредствено преди Великите пости, обикновено по време на карнавала.
• Оризови пърженки (Frittelle di riso): Оризовите пърженки на Свети Йосиф са традиционен десерт за Деня на бащата на 19 март в Централна Италия, по-специално се приготвят в Тоскана и в някои райони на Умбрия и Лацио.
• Пан ди рамерино (Pan di ramerino): „сандвич“, не много голям, мек и сладък, направен от тесто за хляб, стафиди и розмарин. Често към сместа се добавят мляко и яйца.
• Дзукото (Zuccotto): традиционен десерт от флорентинската кулинарна традиция, чийто произход датира от изобретението на Бернардо Буонталенти за един от семейните банкети на Медичите. Първоначално известен като „Каската на Катерина", той се характеризира с напълно различни съставки от тези, които отличават съвременната версия. Всъщност оригиналната рецепта е включвала използването на рикота, какаови зърна и цитрусови кори за вътрешния пълнеж, с преобладаващо бял монохроматичен вид, докато външното покритие е било овкусено с ликьор Алкермес, което му е придавало яркочервен цвят.
• Скиачата с грозде (Schiacciata con l'uva): взема се хлебно тесто и се добавя малко зехтин, овкусен като се загрее с розмарин, след това се разточва половината тесто и се поставя в тава, като се покрие с черно грозде (вариант канайола – с малки зърна). Поръсва се със захар и гроздето се покрива с другата половина от разточеното тесто, като отгоре се нареждат други зърна грозде. Отново се поръсват със захар и се пече в силно загрята фурна за 30 минути. Консумира се добре охладено.

• 
  Скиачата по флорентински
• 
  Кастанячо
• 
  Ченчи
• 
  Оризови пърженки
• 
  Пан ди рамерино
• 
  Дзукото

Икономика

Индустрия и услуги

Флоренция има важна диверсифицирана икономика, активна особено в третичния сектор.

Градът е важен железопътен и пътен център: през него минават Автомагистралата на Слънцето (А1) и Автомагистрала А11 (Фиренце Маре).

Градът също е дом на специализирани механични промишлени дейности (като Работилници „Галилео“ – производители на научни инструменти със седалище в Кампи Бизенцио и Нуово Пиньоне – бутални компресори, газови турбини, центробежни компресори, парни турбини и др., за движение на въглеводороди и газове), архитектурно осветление (Таргети Санки – третата най-важна от този тип в Европа), химическа, козметична (Проразо, Неутро Робертс), химико-фармацевтична (Ели Лили – най-големият биотехнологичен център в Италия, и Менарини), Интернет (Дада Груп), обработка на кожи (Брачалини), облекло (често в сектора на висшата мода, като Роберто Кавали, Салваторе Ферагамо, Гучи, Енрико Ковери), храна (като Муки (Тосканска млечна централа) или Акуа Пана), фотография, изображения и комуникация (Фратели Алинари – най-старото предприятие в света във фотографския сектор, основано през 1852 г.), часовникарство (Офичине Панерай), порцелан (световноизвестната Ришар-Джинори, от 2020 г. Джинори 1735) и мебели. Има множество печатни и издателски индустрии с исторически издателства. Компанията за управление, събиране и обезвреждане на отпадъци е Куадрифольо. В миналото градът е имал забележителна автомобилна индустрия (Florentia, Адами и Работилници „Ермини Фиренце“ са били родени и са имали седалище тук), както и мотоциклетна индустрия (Санвенеро и Мотопиана и в метрополния район Бета Мотор и Анчилоти).

Флорентинска сламена шапка

Флорентинското занаятчийство има древна традиция и е много разнообразно, особено в сектора на мебелите (изработка на дървени мебели и фигури, и дърворезба), декорирана хартия, бронз, златарство (известни са бижутерите от Понте Векио) и бижутерия. Производството на флорентинската сламена шапка е традиционно (с гилдии от XVI век), но днес това е почти изчезнала традиция.

В сектора на услугите са важни банковият и кредитният сектор (Финдоместик, както и изчезналите Банка Тоскана и Банка CR Фиренце]]) и застраховането (изчезналата Фондиария).

Търговия

Градът е важен търговски център с високоспециализирани и много разнообразни дейности. Централната зона, в допълнение към дейностите, свързани с туризма и гостоприемството, е домакин на много търговски дейности, както традиционни (занаятчийски магазини и традиционни продукти), така и свързани с историята на града (магазини и исторически заведения, често управлявани от семейства, активни в различни сектори).

Бижутерни магазини на Понте Векио

Магазини на ул. „де Торнабуони“

Последните десетилетия на XX век са свидетел на ерозията на пространствата на историческите бизнеси в полза на големите международни вериги, активни особено в модния сектор, които заедно с магазините, свързани с най-важните марки в сектора, изгражда в южно-западната част на центъра (особено виа де Торнабуони, виа дела Виня Нуова, виа дели Строци) луксозен търговски район.

Историческият център представлява автентичен рай за пазаруване от всякакъв вид, от елегантните бутици за висша мода и бижутерия (особено на Понте Векио) до занаятчийските продукти на пазарите и магазините (занаятчийските магазини, продаващи кожени продукти, са много развити).

Мащабната търговия на дребно е най-активна в райони извън центъра на града и в покрайнините концентрира много от дейностите си в бизнес и индустриалната зона на Озманоро, където се намира и летище „Флоренция-Перетола]]“ (Америго Веспучи).

Мода

Флоренция има големи модни традиции, което я прави една от най-активните в страната и извън нея. В допълнение към занаятчийските магазини, особено за кожени изделия (има многобройни между Пиаца Санта Кроче и Борго де Гречи), е много важна индустрията на висшата мода. Градът може да се похвали с модни къщи като Гучи, Енрико Ковери, Роберто Кавали, Салваторе Ферагамо, Ермано Шервино, Патриция Пепе, Емилио Пучи, Рой Роджърс, Конте ъф Флорънс и много други.

Основните бутици за висша мода са съсредоточени в луксозния търговски район на ул. „Те Торнабуони“ и ул. „дела Виня Нуова“.

Градът разполага с единствения италиански музей, посветен на модата – Музеят на модата и на облеклото (в Палацо Пити), която проследява подробна история на модите, които са следвали една друга във времето, с колекция от над 6000 артефакта, включително старинни дрехи, аксесоари, театрални костюми и кинематографични произведения с голямо документално значение и множество престижни примери от италиански и чуждестранни стилисти. В двореца „Спини Ферони“ на ул. „де Торнабуони“ се намира и Музей „Салваторе Ферагамо“.

Във Флоренция се провежда първото италианско шоу за висша мода на ул. „де Серали“ през 1953 г. Всяка година градът е домакин на серия от модни събития, които са сред най-престижните и важни на международната сцена: Пити Имаджине (Pitti Immagine). По време на събитието се организират вернисажи, големи гала вечери, презентации, модни ревюта, социални събития и ексклузивни партита в целия град и метрополния район. Поредицата от събития се провежда в различни райони на града – Бялата зала на Палацо Пити, Фортеца да Басо, Кино „Одеон“, пл. „Санта Кроче“, Салон на 500-те в Палацо Векио и др., както и в много дискотеки, нощни клубове и модни бутици в града.

В града се провеждат всяка година серия от обиколки с екскурзовод (Percorsi di Moda a Firenze), които позволяват да се посетят местата, където се създават модните продукти, които са направили и все още правят историята на града. Инициативата се популяризира от Отдела за производствени дейности и модната система на Община Флоренция, като част от проекта Mestieri della moda, който има за цел да запознае туристи от цял свят с важната традиция на Флоренция в областта на модата.

В града освен това се намира Флорентинският център за италианска мода (Centro di Firenze per la Moda Italiana) – асоциация с нестопанска цел, която има за цел да популяризира и интернационализира италианската модна система, предоставя общите линии на търговския панаир и промоционалната политика на Пити Имаджине заедно с другата флорентинска модна асоциация – EMI- Ente Moda Italia.

Във Флоренция са базирани важната школа за моден дизайн и бизнес „Полимода“ (Polimoda) и Документационният център „Матео Ланцони“ на Полимода, който представлява голяма база данни в услуга на тези, които се занимават с мода, от студенти до дизайнери, от учени до работници в индустрията. На Пиаца де Пити се намира Академия италиана (Accademia Italiana) – модно училище, което провежда курсове по мода, графика и визуална комуникация, дизайн на тъкани и организира магистърски степени по модно изкуство и дизайн на мебелни продукти. На Пиаца „Санта Кроче“ се намират Школата за кожарство (Scuola del Cuoio), както и IED Moda Lab на Европейския институт по дизайн, която организира годишни курсове, специализирани в моден дизайн и маркетинг във Флоренция.

Пазари

Лоджията на Новия пазар

В историческия център на града, но не само, има различни пазари на открито или такива, разположени под лоджии или в специални конструкции.

• Централен пазар (Меркато Чентрале)
• Пазар „Сан Лоренцо“ (Меркато ди Сан Лоренцо)
• Нов пазар (Меркато Нуово) или Пазар на прасенцето (Меркато дел Порчелино)
• Пазар „Сант Амброджо“ (Меркато ди Сант'Амброджо)
• Пазар за плодове и зеленчуци „Новили“ (Mercato ortofrutticolo di Novoli)
• Меркато деле Куре
• Пазар „Кашине“ (Меркато Кашине)
• Пазар „Санто Спирито“ (Меркато Санто Спирито)
• Пазар на пл. „Пучини“ (Меркато ди пиаца Пучини)
• Битпазар на Пиаца Гиберти
  Други местни пазари са свързани с някои периферни квартали.

По време на коледния период коледният пазар „Хайделберг“ се провежда на площад „Санта Кроче“ – един от най-старите пазари в Германия, който може да се похвали с 500-годишна история. Други временни пазари се провеждат през цялата година, включително редовни битпазари и малки пазари за антики веднъж месечно на пл. „Санто Спирито“ (първата неделя), пл. „Савонарола“ (втората неделя), пл. „Индипенденца“ (третия уикенд), пл. „Далмация“ (четвъртата неделя) и пл. „Гиберти“ (последната неделя на месеца).

Туризъм

Флоренция и нейната територия са туристическа дестинация с международен мащаб. Туристите избират града заради изкуството и културата, историческия център – обект на Световното наследство на ЮНЕСКО, над 70-те музея, дузината монументални църкви, историческите градини и паркове, вилите, потопени в незабравими пейзажи, занаятчийската традиция, фолклорната традиция и не на последно място традицията на храната и виното. Feel Florence е официалният туристически уебсайт на община Флоренция и Метрополния град, също така е приложение, което насочва туристите и гражданите при посещения и свободно време.

Флоренция има най-голямата концентрация на произведения на изкуството в света пропорционално на размера си и като се има предвид това огромно художествено богатство на града, културният туризъм е много силен. Галерия „Уфици“ е най-посещаваният италиански музей на изкуството, най-големият градски музей и сред най-известните в света, наред с другите важни градски музеи.

Туристическият сектор за конференции и търговски панаири (Флорентинският панаир се провежда във Фортеца да Басо, в Палацо дей Конгреси и в Палацо дели Алфиери, които са съседни един на друг) претърпява огромен ръст с обновяването на конферентния център в началото на 90-те г. на XX век. На него се провеждат изложби, конференции, срещи, социални форуми, концерти и международни събития през цялата година.

Инфраструктура и транспорт

Флоренция се намира на главния път на връзките между Северна и Южна Италия, така че е докосната от основната инфраструктура и транспортни мрежи.

Велосипедни алеи

Велосипедните пътеки обхващат района около историческия център на Флоренция с някои разклонения, които често не са свързани помежду си. Настоящият маршрут е приблизително 90 km, въпреки че ситуацията непрекъснато се развива . Районът Кампо ди Марте е особено добре обслужван. Всички огромни пешеходни зони на центъра могат да бъдат пресечени с велосипед, свързани с велосипедни алеи през Ва Кавур, както и основните градски паркове. В града има различни автомобили и велосипеди под наем:

• Car sharing
• Car2go
• SharenGo
• Enjoy
• Bike Sharing
• Gobee Bike
• Mobike
• Taxi

Улици

Автомагистрали и скоростни пътища

Градът се обслужва от две автомагистрали, околовръстен път и главен път (S.G.C. FI-PI-LI):

• A1 Автомагистрала на Слънцето – директна връзка със Северна Италия (хъб Болоня), юга на Тоскана и Рим
• A11 Фиренце-Маре – връзка с тосканските градове Прато, Пистоя, Лука, Пиза, Виареджо и с крайбрежието на Версилия
• Магистрална връзка 3 Сиена-Флоренция (RA 3), позната като Атуопалио – удобна директна връзка със Сиена
• SGC Флоренция-Пиза-Ливорно – връзка със западната част на провинцията, Емполи, Понтедера, Ливорно и Пиза с по-южен маршрут от A11

Второстепенни пътища

• Държавен път 2 Виа Касия (SS 2) – в градската част Виа Сенезе, Пиацале ди Порта Романа и Виа Романа. Започва от Рим и завършва на Пиаца де Пити. Виа Касия е продължавал във Флоренция, за да стигне до Пистория и Лука. Доказателство за това е Виа Касия в квартал „Сан Якопино“.
• Държавен път 65 дела Фута (SS 65) – в градския участък на Виа Блонезе, връзка с Болоня през Муджело и проходите Фута и Ратикоза
• Държавен път 66 Пистойезе (SS 66) – в градския участък на Виа Пистойезе, връзка с Пистоя и Пистойската планина . Завършва на Държавния път Абетоне и Бренеро 12 в Ла Лима, близо до Пительо и Сан Марчело Пистойезе.
• Държавен път 67 Тоско-Романьола (SS 67) – с различни топоними в града, сред които виа Пизана, Борго Сан Фредиано, виа Аретина, пресича го с маршрут изток-запад, свързвайки го с крайбрежието на Тоскана чрез паралелен маршрут с главен път (S.G.C. FI-PI-LI) от едната страна и с Валдарно Супериоре, Валдисиеве и Форли от другата.
• Държавен път 222 Киантиджана (SS 222) – забележителен и интересен алтернативен маршрут от пейзажна гледна точка до Сиена, през хълмовете Кианти
• Държавен път 302 Бризигелезе Равенате (SS 302) – в градския участък на виа Фаентина, алтернативен маршрут за Муджело и Горна Тоскана, който завършва близо до Равена след пресичане на Фаенца

ЖП линии

Трениталия управлява железопътния транспорт, работещ във Флоренция. Градът се обслужва от три основни гари: Санта Мария Новела, Рифреди и Кампо Марте. Гарите, използвани за регионален и местен трафик, са Фиренце Кастело, Фиренце Ровецано, Фиренце Сан Марко Векио, Фиренце Статуто, Ле Куре, Фиренце Порта ал Прато и Ле Пиадже. Високоскоростната жп гара Фиренце Белфиоре е в процес на изграждане.

Железопътните линии, които интересуват Флоренция, са:

• ЖП линия Болоня-Флоренция (високоскоростна) и ЖП линия Флоренция-Рим (много директна), линията TAV, която пресича Флоренция
• ЖП линия Флоренция-Рим – бавна линия до Рим, минаваща през Понтасиеве и Арецо
• Линия Флоренция-Болоня – линия до Болоня, минаваща през Прато и Кастильоне дей Пеполи. Въпреки че е ограден от линията TAV, тя е посочена като директен маршрут, за да се разграничи от ЖП линията Поретана.
• ЖП линия Мария Антония – за Прато, Пистоя, Лука и Виареджо
• ЖП линия Леополда – за Емполи, Пиза и Ливорно
• ЖП линия Фаетина – за Борго Сан Лоренцо, Маради и Фаенца. В Борго Сан Лоренцо се образува пръстен с Понтасиеве.

Чрез тези линии Флоренция е свързана с множество италиански и чужди градове. С пускането в експлоатация на високоскоростната железопътна линия градът се обслужва от главния гръбнак Торино-Милано-Неапол.

Летища

Град Флоренция се обслужва от Летище „Америго Веспучи“, открито на 4 юни 1931 г. Намира се в квартал „Перетола“ и предлага национални и европейски връзки, използвайки предимно национални авиолинии, свързани с центъра на града. Има и допълнителни връзки с най-голямото летище в Тоскана – Летище „Галилео Галилей“ в Пиза.

Градска мобилност

Градският транспорт се управлява от Аутолинее Тоскане, която управлява линия от градски автобуси, работещи главно извън историческия център и извънградски линии, насочени към вътрешността на града и други провинции. Около 100 автобусни линии пътуват по улиците на Флоренция. В допълнение, градът предлага и нощна услуга, наречена "Nottetempo". Билети могат да бъдат закупени на спирките или директно в автобуса. Основните компании за обслужване на автомобили на дълги разстояния са погълнати от Аутолинее Тоскане. Има няколко нередовни линии за междурегионален и международен транспорт. Извънградските автобусни терминали се намират на автогара Буситалия на Гара „Санта Мария Новела“ във Флоренция и на други места на открито, като площада на Гара „Леополдина“, пл. „Кашине“ и обменния паркинг Вила Костанцa в Скандичи.

До три електрически автобусни линии оперират по ограничени маршрути в рамките на историческия център. Градската мобилност в историческия център, който до голяма степен е затворен за чуждестранно пътно движение през зоните с ограничен трафик (ZTL), е силно ограничена от липсата на други обществени транспортни средства, с изключение на такситата. Туристите с увреждания могат също да имат свободен достъп до ZTL в центъра на Флоренция със собствения си автомобил, но трябва да уведомят преди пристигането си.

За да се намали въздействието на частния транспорт върху трафика, през 2010 г. е открита трамвайната мрежа, която към 2023 г. е ограничена до две линии. Линия 1 и Линия 3.1, завършени през юни 2018 г., включително и т. нар. „Variante Valfonda“, представляват линия T1 „Leonardo“ (в експлоатация от 16.07.2018 г.), която свързва крайната гара Скандичи (Вила Костанца) с началната/крайната спирка Кареджи, без прекъсвания на линията. Линия 2 представлява линия T2 „Vespucci“ (в експлоатация на 11/02/2019), която свързва началната/крайната спирка на Пиаца дел Унитà италиана с Летище „Америго Веспучи“; други линии в момента са във фаза на планиране и строителство.

Спорт

Спортни съоръжения

Спортните дейности, практикувани във Флоренция, са разнообразни и оборудвани с множество спортни съоръжения. Основната спортна зона е Кампо ди Марте в североизточната част на града. Там се намират Футболният стадион „Артемио Франки“, Стадионът за лека атлетика „Луиджи Ридолфи“, Бейзболният стадион, множество плувни басейни и тенис кортове. Градът също така поддържа традициите на гребането и конните надбягвания (Хиподрум „Кашине“). В града има и съоръжения за спортове като голф, баскетбол и фехтовка. На север от Флоренция се намира Международният автодром „Муджело“, където всяка година се провежда Гран При на Италия – етап от световния шампионат.

Футбол

АКФ Фиорентина или по-често наричан Фиорентина, е основният футболен клуб на Флоренция. Играе в Серия А. Основан е на 29 август 1926 г. от маркиз Луиджи Ридолфи Вай да Верацано. Сред неговите успехи, в допълнение към двата международни успеха в Купата на носителите на купи и Купа Митропа, са двете титли в лигата (едната в сезон 1955-1956 и другата в сезон 1968-1969 ), шест Италиански купи и Суперкупата на Италия, както и ролята на първи италиански отбор, достигнал до финала на Шампионската лига на УЕФА през 1956–1957 г., и е един от малкото отбори на европейско ниво, играли във всички финали на основните континентални състезания на УЕФА (Европейска купа-Шампионска лига, Купа на УЕФА-Лига Европа и Купа на носителите на купи).

Другите футболни отбори във Флоренция са Аматьорската футболна асоциация (ASD) „Рондинела Марцоко“, ASD Полиспортива Фиренце Овест, C.S. Порта Романа и Исторически център Лебовски, които се състезават в регионални аматьорски първенства.

Във Флоренция, в квартал Коверчано, се намира техническият център на Италианската футболна федерация, където основно тренира Италианският национален отбор по футбол. Към техническия център се намира и Музеят на футбола.

В града е базирана Италианската професионална футболна лига, известна като Лега Про, основана на 1 август 1959 г. като Национална полупрофесионална лига. която организира и управлява шампионата от Серия C, също е базирана във Флоренция.

Исторически флорентински футбол

„Историческият“ флорентински футбол, известен също като „футбол в ливреи“ или „футбол с костюми“, е спортна дисциплина, която води началото си от много древни времена. Днес той е признат от мнозина за бащата на футболната игра, макар че поне в основите си прилича много повече на ръгбито.

Голф

В града се ражда първата италианска голф асоциация – Флорентинският голф клуб (Florence Golf Club). Във Флоренция има още един голф клуб – „Парк на Флоренция“ (Golf Club Parco di Firenze).

Полето Уголино е включено от американския писател Крис Сантела сред 50-те най-красиви игрища в света.

Всяка година в града се провежда международният турнир по голф Conte of Florence International Approach Championship – турнир, който се провежда на река Арно близо до Понте Векио с дупки, плаващи във водата. Продължава три дни, като първите два обикновено са запазени за професионалния турнир, а последният за ВИП персони, журналисти и други известни личности.

Лека атлетика

• A.S.A. Firenze
• ASSI Giglio Rosso
• Atletica ASICS Firenze Marathon
• Atletica Libertas Firenze
• Cral INPS
• G.S. Le Panche Castelquarto
• Gruppo Sportivo A.C. 88
• A.S.D. Prosport Firenze
• Unione Sportiva Ugnano

В града ежегодно се провеждат различни спортни събития, включително Флорентинският полумаратон Вивичитà, Нощният „Сан Джовани“ и важният Флорентински маратон, чийто старт и финал са на Катедралния площад.

Колоездене

Флоренция няколко пъти е финиширала на етапа, както и на финала на Обиколката на Италия:

• 1989 г. (11 юни: Прато-Флоренция): 22-ри и последен етап на индивидуален хронометър, спечелен от поляка Лех Пясецки
• 2005 г. (15 май: Лампорекио-Флоренция): 8-ми индивидуален етап на часовника Лампорекио-Флоренция, спечелен от американеца Дейвид Забриски
• 2009 г. (22 май: Лидо ди Камайоре-Флоренция): 13-ти етап, спечелен от Марк Кавендиш
• 2013 г. (12 май: Сансеполкро-Флоренция): 9-ти етап, спечелен от Максим Белков

Флоренция е мястото на Световното първенство по шосейно колоездене през 2013 г., което включва част от Тоскана.

Основните колоездачни клубове са:

• A.C. Promozione Pista
• AICS Ciclismo Firenze
• Associazione Amici del Museo del Ciclismo Gino Bartali
• Associazione A & T Bike
• Associazione Sportiva Alfa Cure
• Bici Sport Team Firenze
• Circolo Due Strade
• Club Glorie Ciclismo Toscano
• Club Toscano 1983
• Florence by Bike
• G.S. Casa della Bici
• G.S. Cicli Conti
• G.S. Everest Galluzzo
• ASD Veloclub Florence by Bike
• G.S. Itala Ciclismo

Водна топка

• Рари Нант Флоренция (Rari Nantes Florentia) – мъжкият отбор, както и женският отбор, играят в Серия А2. Мъжкият отбор печели следните първи места в италианските първенства: Италианско първенство (1933, 1934, 1936, 1937, 1938, 1940, 1948, 1976 и 1980 г.), Купа на Италия (1976 г.), Трофей на играча (1951 и 1954 г.), както и следните първи места в международните първенства: Купа на носителите на купи (2001 г.) и Купа „Том Хоуд“ (2003 г.).
• Фиорентина Уотърполо (Fiorentina Waterpolo) – женски отбор, шампион на Европа (за първи път за отбор на Флоренция) и на Италия през 2007 г. През 2012 г. се присъединява към Фиренце Уотър Поло, създавайки Фиренце Уотърполо.
• A.S. Фиренце Палануото: женски отбор играе в серия A2) и мъжки отбор (в серия B)
• Есечи Нуото

Крикет

• Фиорентина крикет клуб
• Клуб по крикет Флорънс

Баскетбол

Основният флорентински баскетболен отбор е Палаканестро Фиренце, основан през 1948 г. и разпуснат през 1995 г. Най-успешните му години са 1982-1992 г.: играе в тогавашната A2 (сега Легадуе) и в продължение на четири сезона в Серия A1 (сега Lega A). В шампионата A2 1986-87, след като печели промоция, участва в плейофите за шампионата A1, достигайки четвъртфиналите, където е победен от Диварезе Варезе.

В допълнение към това има няколко по-малки отбора:

• A.S. Butchers Firenze
• A.S. Fiorentina Basket
• A.S. Firenze 2 Basket
• A.S. Florence Basket
• A.S. Florentia Basket 2002
• A.S. Laurenziana Basket
• Associazione D.L.F. Firenze Basket
• A.S. Dil. Baloncesto Basket Firenze
• Basket Olimpia Legnaia
• Basket Ponte Rosso
• Centro Minibasket Le Volpi Blu
• Florence Basket Fotoamatore
• Freccia Azzurra Firenze Basket
• Lira Basket
• Penta Basket
• Pino Dragons Basket Firenze
• Real Gavinana Basket

Ръгби

• И Медичеи, разпуснат през 2021 г.
• Ръгби Фиренце 1931 – аматьорски клуб
• A.S. ITI Rugby 2000
• A.S. Rugby I Quadrifogli Firenze 4
• D.D. Circolo 15 Firenze
• Тъгби Фиренце 81
• Rugby Florentia

Бейзбол

• Фиорентина Бейзбол – носител на скудето през Сезон 1949 и играещ в Серия А

Американски фубол

• Гвелфи Флоренция – от шампионата 2016 играят в шампионата на Първа дивизия на Italian Football League

Гребане

• Канотиери Фиренце – спортен клуб по гребане, основан през 1911 г., и базиран в подземията на Уфици

Кану

• Канотиери Комунали Фиренце – спортна асоциация по кану, базирана близо до моста Да Варацано

Кънки на лед

• Фиорентина Патинаджо
• Фиренце Олтрарно Патинаджо

Волейбол

Волейболният отбор на Руини Фиренце (спортно дружество, основано през 1962 г. от пожарникарите) печели 5 шампионски титли на Италия: 1963-64, 1964-65, 1967-68, 1970-71 и 1972-73 г.

Други важни волейболни клубове са Sales Volley Florence, Олимпия Фиренце Волей и Фиренце Овест Палаволо.

Фехтовка

Флоренция е град със знаменито фехтовално минало. Към над 100-годишния Чирколо Раджети (Circolo Raggetti), основан през 1908 г., през последните години се присъединяват други нововъзникващи дружества:

• Фехтовален клуб „Фиренце Раджети“
• Флорентинска фехтовална академия
• Оръжейна зала „Акиле Мароцо“ (антична, средновековна и ренесансова фехтовка)

Хокей

• A.C.S. Toscana
• Fiorentina Hockey

Плуване

• A.S. Nuovi Amici del Nuoto
• A.S. I Delfini
• C.S.F. Indoor Club
• Cral Regione Toscana
• Fiorentina Nuoto
• Fiorentina Nuoto Club
• Nuoto Libero Firenze
• Scuola Sub Firenze
• Società Nazionale Salvamento Firenze
• Nuoto Club Firenze

Побратимени градове

Флоренция е побратимен град с:

Асмара, Еритрея. Атина, Гърция. Бейрут, Ливан. Будапеща, Унгария Валядолид, Испания. Вождовац, Сърбия. Газиантеп, Турция. Гемлик, Турция. Гранада, Испания. Дрезден, Германия. Единбург, Шотландия. Ел Аюн, Мароко.

Ереван, Армения. Истанбул, Турция. Исфахан, Иран. Касел, Германия. Киев, Украйна. Киото, Япония. Краков, Полша. Кувейт, Кувейт. Малмьо, Швеция. Наблус, Палестинска автономия Назарет, Израел.

Нанкин, Китай. Поцало, Италия Пуебла, Мексико Провидънс, Род Айлънд, САЩ. Реймс, Франция. Рига, Латвия. Салвадор, Баия, Бразилия. Санкт Петербург, Русия. Сидни, Австралия. Тирана, Албания. Турку, Финландия от 1992 г. Фес, Мароко. Филаделфия, Пенсилвания, САЩ.

Известни личности

Родени във Флоренция

• Америго Веспучи (1454 – 1512) – мореплавател, на чието име е наречен континентът Америка
• Андреа Верокио (1435 – 1488) – скулптор и живописец
• Арнолдо Дзоки (1862 – 1940) – скулптор
• Артемио Франки (1922 – ?) – спортен мениджър
• Бенвенуто Челини (1500 – 1571) – скулптор и бижутер
• Винченцо Вивиани (1622 – 1703) – математик, физик и астроном
• Гуидо Кавалканти (1258 – 1300) – поет
• Данте Алигиери (1265 – 1321) – поет
• Джовани Бокачо (1313 – 1375) – писател и поет
• Джото (1276 – 1337) – скулптор и архитект
• Джордж Косматос (1941 – 2005) – режисьор
• Доменико Гирландайо (1449 – 1494) – художник
• Донатело (1386 – 1466) – скулптор
• Йохан Австрийски (1782 – 1859) – австрийски ерцхерцог
• Карло Колоди (1826 – 1890) – писател
• Климент XII (1652 – 1740) – папа
• Лоренцо Гиберти (1381 – 1455) – скулптор
• Лъв X (1475 – 1521) – папа
• Николо Макиавели (1469 – 1527) – поет и философ
• Ричард Роджърс (1933 – 2021) – английски архитект
• Роберто I Бурбон-Пармски (1848 – 1907) – херцог на Парма и Пиаченца
• Сандро Ботичели (1445 – 1510) – художник
• Филипо Липи (1406 – 1469) – художник
• Флорънс Найтингейл (1820 – 1910) – медицинска сестра и обществена деятелка
• Якопо Сансовино (1486 – 1568) – архитект и скулптор

Починали във Флоренция

• Бартоломео Аманати (1511 – 1592) – архитект и скулптор
• Винченцо Галилей (1520 – 1591) – композитор
• Гуидо Кавалканти (1258 – 1300) – поет
• Джорджо Вазари (1511 – 1574) – художник и архитект
• Николо Томазео (1802 – 1874) – езиковед
• Паоло Джовио (1483 – 1552) – историк
• Понтормо (1494 – 1557) – художник

Вижте също

• Известни личности, свързани с Флоренция
• Флорентински ренесанс
• Медичи

Външни препратки

• Официален уебсайт на град Флоренция
• Feel Florence – официален туристически сайт
• Флоренция, виртуална разходка
• Флоренция, виртуална разходка
• „Материали по история“ – исторически обекти във Флоренция (на български език)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Firenze в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​