Постепенно времето на внушителните готически катедрали отминава. До Капела „Паци” са сводестите галерии на „Санта Кроче”, които са дело на великия архитект Брунелески. Докато готическите катедрали са своего рода химн на божествената светлина, аркадите на „Санта Кроче” възвеличават светлината на човешкия разум. Те притежават характерните качества на математическа теорема: яснота, пестеливост и изящество. И няма съмнение, че в основата на архитектурата на ранното Възраждане лежи страстното увлечение по математиката, особено по геометрията. Ренесансовите архитекти използват по-прости геометрични фигури, в сравнение с неимоверно сложната композиция на готическите храмове. Те влагат своето въображение в архитектурата, която създават използвайки фигури като квадрата, окръжността, форми, които според тях обладават някакво върховно съвършенство.

През Възраждането флорентинските архитекти и художници вече познават системата наречена перспектива. Въз основа на нея те смятат, че е възможно много точно по математически път да се изчисли точното положение на фигурите в пространството, претворено със средствата на живописта. Това изглежда също е било изнамерено от Брунелески, но ние можем да го видим в произведенията на двамата му приятели Гиберти и Донатело, чиято барелефна скулптура е всъщност един вид живопис. Фигурите на Яков и Исав от Гиберти върху прочутите врати на баптистерията във Флоренция показват как е използвана перспективата, за да се постигне пространствена хармония, която въздейства почти музикално. Релефът на Донатело, изобразяващ как св. Антоний от Падуа изцерява крака на едно момче, показва другото приложение на перспективата – като средство да се засили емоционалното въздействие чрез по-осезаемо пространствено внушение. Флорентинците изключително много се гордеят с това свое откритие, което те смятат, че е било непознато на Античността. Перспективата като изразен похват в живописта си остава част от обучението на художниците чак до 1945 г.

Перспективата се прилага към изобразяването на градове ако не за друго то поне затова, че при настилката на улиците и площадите и при редуващите се една след друга аркади тази система се оказва особено полезна. Първата нагледна демонстрация на Брунелески е представяла площада пред Катедралата във Флоренция с баптистерия в средата, но чисто перспективните изображения, които са запазени до наши дни, изобразяват въображаеми градове, архитектурни хармонии, идеалната среда на човека в неговия обществен аспект. Подобна картина в перспектива на перфектен град, такъв какъвто са си го представяли ренесансовите творци е „Идеалния град” на Пиеро дела Франческа.

Използвани са материали от “Цивилизацията” на Кенет Кларк