Флоренция е градът, където за първи път в Европа се зараждат новите революционни за своето време буржоазни отношения. Промишлените и банкови условия в Тоскания по времето на Данте поразително приличат на условията, които съществуват днес на Ломбард стрийт в Лондон, където са съсредоточени много банки, с тази разлика, че двойното счетоводство е изнамерено малко по-късно – през XIV век. Капитала във Флоренция е бил владение на няколко заможни фамилии, които съумявали да оперират в рамките на една цехова система, при която работниците въобще нямали думата.

Италианския, в т.ч. и флорентинския търговец от 14 век не е симпатична фигура – историйките за пестеливостта на флорентинеца напомнят за историйките, които едно време евреите са разказвали един за друг. С тази разлика, че търговските класи на Флоренция са били едни от големите меценати на изкуството на своето време. Благодарение на тях живописта получава невиждан подем и подкрепа в западна Европа.

Така на Стария континент реализма в изкуството подобно на този, който развиват древните гърци и римляни през Античността проявява своето великолепие през епохата на Възраждането, която определено получава за първи път развитие в североиталианските републики, и най-вече във Флоренция. Отново човекът е във фокуса на вниманието на творците от Ренесанса. Джото ни въздейства с фигурите, които рисува така, че да изглеждат изключително пластични. Изразните средства на този художник провокират чувството ни за обемност и интереса към всичко човешко. Неговите персонажи са изрисувани в едри, понятни и осезаеми форми, а човек изпитва огромно удовлетворение, че може да ги възприеме така цялостно. Джото прави персонажите си по-близки до живота и по-правдоподобни, защото иска да почувстваме по-силно човешката драма, в която са въвлечени те. За него може да се твърди, че е един от най-големите майстори на драмата в живописта, които някога са съществували. Може би най-ранния живописен портрет известен на света с явно спазена портретна прилика е картината „Скровени посвещава параклиса си”, а самият Скровени е флорентински лихвар, типичен представител на тогавашните новобогаташи, поръчал произведение на изкуството на велик художник като Джото – практика обичайна за Ренесанса. На картината е изобразено как Енрико Скровени, като един вид изкупление за „кожодерския” си занаят поднася модел на параклиса си на трима ангели и по тази причина го приемат сред блажените в „Страшния съд”.

Други големи произведения на Джото също са работени за банкери, за двете най-влиятелни банкерски семейства на Флоренция – Барди и Перуци. В историята на банкерството тези иначе трезво мислещи хора са замесени в първият известен финансов крах в капиталистическия свят: без да си дават сметка каква безотговорност дели буржоазната икономика от безотговорната аристокрация от Севера, те отпускат заем от милиони лири на английския крал Едуард III да води война срещу французите. През 1339 г. той най-безцеремонно отказва да плати дълга си – та какво са някакви лихвари пред бащата на Черния принц?

Двадесет години преди тази катастрофа Джото декорира два съседни параклиса в „Санта Кроче”, Флоренция. В по-добре запазената от двете сцени художника се връща към историята за св. Франциск и неговото „венчаване за бедността” Фреските на Джото представят официалната версия на францисканската легенда и в стила им има нещо почти официално. Джото е несравнимият драматург на човешкия живот в цялото му многообразие. Диапазонът му се простира от сцената „Сватбата в Кана Галилейска”, издържана в Чосъровския дух – с дебеличкия домакин, който е застанал зад съдовете и с изумление опитва превърнатата във вино вода, до лиричната красота на „Сватбеното шествие” на Богородица и нежността на “Noli me tangere”. Джото е на върха на майсторството си, когато и човешката драма е най-силна, както в сцената на предателството в Гетсиманската градина, където Юда се е обвил с наметалото на Спасителя! Друг подобен шедьовър е „Оплакването на Христос”.

използвани са текстове от "Цивилизацията" от Кенет Кларк