За голямата си лична колекция от произведения на изкуството Козимо I Медичи и неговата съпруга Елеонора ди Толедо закупуват двореца Пити. Той е построен през втората половина на ХV век по поръчка на един от най-богатите флорентинци Лука Пити. Архитект на тази уникална сграда е гениалният творец Филипо Брунелески (1377-1446). Независимо от по-късните преустройства на сградата нейната фасада запазва оригиналния си облик.

През 1558 г. двореца “Пити” е купен от Елеонора и предоставен на архитект Бартоломео Аманати за преустройство с оглед изискванията на новите собственици. В продължилото до 1577 г. строителство, двореца и околното пространство придобиват съвършено нов облик. За първи път в европейската архитектурна практика се създава архитектурен парк – градините Боболи. Архитектът Б.Аманти умело използва склоновете на хълма около двореца за да разположи един оригинален парков ансамбъл. Така дворецът “Пити” се превръща в блестяща за времето си светска резиденция.

В началото на ХVII век дворецът е основно ремонтиран. За цялостното му украсяване с фрески е поканен Джовани ди Сан Джовани, който заедно с Форини и други флорентински художници изписват двореца в духа на маниеризма. Последното преустройство на двореца е от средата на ХVII век. На втория етаж залите са покрити със стенописи от най-добрите майстори на барока – Петро да Кортона и неговия ученик Чиро Фери. Петте дворцови зали са украсени със сцени от античната митология посветени на – Венера, Аполон, Марс, Юпитер и Сатурн.

От средата на ХVII век в двореца “Пити” е разположена херцогската колекция от картини. Тя включва такива ценни платна от ренесансови и други майстори като: “Мадона с младенеца” на Филипо Липи, “Портрет на юноша с червена барета” и “Портрет на млада жена” от Сандро Ботичели, “Поклонение на младенеца Христос” от Франческо Ботичели, “Оплакването на Христос” и “Мария Магдалена” на Петро Перуджино, колекцията включва 10 от най-забележителните творби на Рафаело Санти, най-интересните от които са: “Мадона под балдахин”, “Донна Гравида”, “Мадона дел Грандука”, Тициан е представен с пет свои творби между които и “Мария Магдалена”, от Рубенс са експонирани “Завръщане от полето” и “Последиците от войната” , от Веласкес “Портрет на Филип IV на кон”, както и творбите на редица други стари майстори.

За разлика от Уфици, който през 1737 г. преминава в собственост на града Флоренция, двореца “Пити” и колекцията му продължава да бъде владение на флорентинските монарси. През 1828 г. херцог Леополд III открива галерията за посетители и едва през 1911 г. тя преминава под попечителството на Италианската държава. /Сега Галерия Пити е разположена на втория етаж на двореца, където в 20 парадни помещения са експонирани картините от колекцията. На първият етаж на двореца са разположени Музеят на среброто и Галерия за съвременно изкуство./