Хората, които превръщат Флоренция в най-богатия град на Европа – банкерите и търговците на вълна, тези благочестиви реалисти живеят в мрачни, непристъпни къщи, достатъчно яки, за да устоят на междупартийни вражди и народни бунтове. Тези къщи не предвещават с нищо онзи изключителен епизод в историята на цивилизацията, наречен Възраждане, или Ренесанс. Просто като че ли няма никаква причина от тъмните тесни улици изведнъж да израснат леките слънчеви аркади с техните изключителни сводове, които сякаш „весело се надпреварват” под правите си корнизи. Със своя ритъм и пропорции, с открития си гостоприемен вид, те са пълна противоположност на мрачния готически стил, който ги предхожда и до известна степен все още ги заобикаля.

Капела „Паци” построена към 1430 г. от флорентинеца Брунелески, е в онзи стил, който е наречен архитектура на хуманизма. Неговият приятел и колега архитект Леон Батиста Алберти се обръща към човека със следните думи: „Дадено ти е тяло по-грациозно, отколкото на други животни, дадено ти е умението да правиш ловки и разнообразни движения, а и най-остри и тънки сетива, ум, разсъдък, памет като на безсмъртен Бог.” През 1400 г. флорентинците се чувстват именно така. Това е избуяването на една цивилизация от началото на 15 век. В продължение на 30 години съдбините на републиката, която в материално отношение вече е западнала, се направляват от една група от най-интелигентните личности, които някога са идвали на власт при демократично управление. От Сатулати нататък флорентинските канцлери са все учени, които вярват в “studia humanitatis” като средство за постигане на щастлив живот и вярват, че свободния разум може да бъде полезен за обществени дела, и най-вече вярват във Флоренция.

Добродетелите на тогавашна Флоренция се сравняват с добродетелите на републикански Рим и антична Атина от времето на Перикъл. Самите философи пък са склонни към песимизъм, когато разглеждат собствената си епоха в светлината на историята. „Ние сме джуджета – казва Джон от Солсбъри, застанали на раменете на гиганти.” В очите на Бруни - един от тогавашните управници на Флоренция, италианската република трябва да възкресява добродетелите на Гърция и Рим. На гроба му в църквата „Санта Кроче” четем думите: „Историята е в траур”. Този надпис се крепи от две крилати фигури, които тъй като са в църква, можем да наречем ангели, но фактически са богини на победата от една римска триумфална арка. Над тях два имперски орли носят ковчега на Бруни. Богородица е изобразена в люнета, но основната част на гробницата е оформена само с класически символи и изразява един идеал, който във Флоренция през 15 век иска да замести рицарската идея – славата като най-висша награда, за изключителната личност. Във Флоренция първите три десетилетия на този век са години на черпене на идеали от Античността, от Гърция и Рим. Това е епоха на познанието, когато се откриват нови текстове и се обнародват стари, изучава се латински и гръцки, а града подражава на Атина от V-тото столетие преди Христа. През тази епоха, известна на нас като Ренесанс учените са едновременно учители, държавници и нравствени водачи. Доста ренесансови картини изобразяват именно учени в работните им стаи, обикновено представени в образите на някои от църковните отци, Йероним, или Августин.

Една от забележителностите на Флоренция е построената от Козимо де Медичи библиотека „Сан Марко”. Ръкописите, разтваряни и проучвани под хармоничните и сводове са могли да променят историята с един взрив, но не на материята, а на духа.

Едно от най-големите свидетелства на Възраждането за достойнството на човека е дело на друг прословут флорентински художник – Мазачо. Тук става въпрос за фреските му в църквата „Кармине”. Известна негова творба е „Кесаревият денарий”. Лицата на героите на тази картина демонстрират характери, нравственост и духовна тежест; у тях няма нищо лекомислено и те стоят безкрайно далеч от веселите придворни на Жан дьо Бери – които са само тридесет години по-стари от тях. Същевременно за Донателовият св. Марко Микеланджело е казал: „Никой не би могъл да не повярва в словото на такъв искрен човек.” Друга забележителна творба на гениалния Донатело от онова време е „Св. Георги”...