ДАНТЕ...

 Едно от великите имена в историята на Готиката, Ренесанса и Флоренция е най-великият поет-философ, който е живял някога – Данте. Данте Алигиери е съвременник на Джото – те са съотечественици и са родени почти в една и съща година. Данте е имал философско проникновение, умение да борави с абстрактни идеи, морално възмущение, онова героично презрение към низостта, което по-късно се появява в гениалния Микеланджело и преди всичко усет за неземното, за небесното...

Всъщност Данте принадлежи на ранния готически свят, света на св. Тома Аквински и големите катедрали. В този аспект може да се добави, че човекът който стои най-близко до Дантевия дух в италианското изобразително изкуство е всъщност един скулптор, дълбоко повлиян от Готиката – Джовани Пизано. В „Ад” на Данте виждаме един страшен свят, виждаме омраза, жестокост и страдание. Данте изпълва поемата си с хора, които е познавал; всички онези на които той е съчувствал, които е мразил, или се е възхищавал по времето, когато се е намирал в разгара на политическите борби във Флоренция. Данте е описал едно неземно човешко извисяване от средата на „Чистилището” в поемата си – това са мигове на безплътно блаженство, които никой художник на епохата не е съумял да пресъздаде така пълно. Известна картина, на която може да се види великият поет е „Данте и небесния град”, дело на Доменико ди Микелино.


Използвани са текстове от "Цивилизацията" на Кенет Кларк





{START_COUNTER}