"САНТА МАРИЯ ДЕЛ ФИОРЕ"

Санта Мария дел Фиоре е четвъртата по големина в света катедрала, която е забележителна с кулата на Джото и със своя невероятно смел за времето си купол, дело на Брунелески, който е един от безспорните шедьоври на ренесансовото изкуство. Той е двойно-черупчест сферичен купол без подпорни колони. Години по-късно Микеланджело използва същата конструкция, за да издигне още по-големия купол на базиликата "Свети Петър" в Рим. Камбаните на катедралата са проектирани от Джото, който е погребан в Санта Мария дел Фиоре.

 

Катедралата е разположена право на север от площада „Синьория” / Piazza de la Signoria/. Нейното построяване е започнато от скулптора Арнолфо ди Камбио през 1296 г. По-късно много флорентински майстори продължават нейното изграждане в рамките на следващите 100 - 150 години. Прословутата камбанария на Джото е завършена през 1334 г. Огромният осмоъгълен купол на Санта Мария дел Фиоре издигнат от Брунелески през 1420-36 г. е един от символите, емблема на Флоренция. Медната сфера на върха на куполата е поставена от Verrocchio през 1472 г. Въпросният купол впечатлява със строгите си геометрични форми и съвършени пропорции.

 

Първоначално Арнолфо ди Камбио строи катедралата в готически стил, но през следващото XIV столетие художниците и архитектите на Флоренция (1366 г.) налагат завършването на нейните форми в романски стил, включително осмоъгълното кубе, което е познато в наши дни. До началото на XV век куполата е незавършена все още, а Филипо Брунелески по това време като скулптор и златар се заема да прави скулптурите, украсяващи катедралата. Брунелески постепенно започва да проектира парче по парче кубето. Той представя и тухлен макет на купола в мащаб 1:12, който е одобрен. Следва изграждането му в реални размери през периода 1420 - 36 г., като през цялото това време самия Брунелески ръководи и контролира строителството.

 





{START_COUNTER}